Господин Неустоим
- Автор: Сюзън Елизабет Филипс
- Серия: Американска лейди #6
- Год: 2016
- Язык: болгарский
- Переводчик: Вера Паунова
- Жанр: Современные любовные романы
Электронная книга - «Господин Неустоим». Краткое содержание книги:
Мег Коранда не мисли така. Ни най-малко…
Родена и отраснала в разкош, в семейството на холивудски знаменитости, Мег е леконравна и безгрижна. Според нея най-добрата й приятелка се преструва и крие съмненията, които изпитва относно предстоящия си брак. Луси и Тед може и да изглеждат като идеалната двойка, ала Мег подозира, че те не си подхождат. Макар тя да знае, че да провали сватбата на най-добрата си приятелка е правилната постъпка, като че ли никой друг не е съгласен с нея, защото, когато Луси зарязва младоженеца пред олтара, всички обвиняват Мег и тя се превръща в най-мразената жена в града… Град, в който се оказва хваната като в капан – с развалена кола, с празно портмоне и един страшно ядосан бивш младоженец. И когато се опитва да се измъкне от Уайнет, без да плати хотелската си сметка (ще изпрати парите по-късно!), я очаква неприятна изненада – принудена е да отработи дълга си. А и Тед няма никакво намерение да улесни бягството й…
Една забавна и невероятно увлекателна романтична история, в която почитателите на съвременни любовни романи ще се влюбят!
- Хареса ли ти обиколката?
Или някой му беше съобщил, че е тук, или имението се наблюдаваше от охранителни камери. Като знаеше любовта му към техниката, Мег предположи, че е второто.
- Могъщият господар на кралство Бодин определено е всезнаещ.
- Старая се. - Той се отдръпна, за да я пусне да влезе.
Къщата беше просторна, с открити пространства и издържана в бледосиво и бяло - хладно, успокояващо убежище от изнурителната горещина навън и също толкова изнурителните изисквания към това, да бъдеш Тед Бодин. Мебелите бяха ниски, всяка от тях - внимателно подбрана както заради удобството, така и заради приглушената си ненатрапчива красота. Най-поразяваща от всичко бе правоъгълната стая със стъклени стени, която висеше над просторната дневна.
Къщата бе почти аскетична. В ъглите нямаше статуи, по стените не висяха картини. Изкуството бе навън - гледките на скали, извисяващи се над реката, гранитни хълмове и далечни, сенчести долини.
Мег бе израснала във великолепни къщи (просторната ферма на семейството й в Кънектикът, домът им в Бел Еър, вилата в Мороу Бей), ала това тук бе нещо изключително.
- Готино местенце - каза тя.
Докато Тед прекосяваше бамбуковия под, лампата в преддверието, светнала, когато й отвори вратата, угасна от само себе си.
- Ако си дошла за секс, вече си ми скучна - заяви той.
- Което обяснява голямото легло в камиона, както и всички онези удобни кресла с размери като за мъж.
- И дивана. Не забравяй дивана. Не искам да нараня чувствата ти, но домът ти не е от най-удобните. А от телефонното обаждане, което получих току-що, разбирам, че искаш да си остане така. Защо отпрати камиона?
- Наистина ли мислеше, че ще приема подаръци от теб?
- Мебелите бяха за мен, не за теб. Проклет да съм, ако прекарам дори още една нощ на онази кушетка.
- Тогава можеш само да се радваш, че вече си се отегчил от мен.
- Възможно е да размисля. Всъщност...
- Не ти влиза в работата да обзавеждаш дома ми - заяви Мег. - Сама ще го направя, когато му дойде времето. Макар че трябва да призная - замалко да ме подмамиш с онези климатици. За съжаление, напоследък съм развила глупашко чувство за лично достойнство.
- Ти губиш.
- Имаш си предостатъчно хора, за които отговаряш, господин кмете. Не е нужно да се грижиш и за мен.
Най-сетне го беше хванала неподготвен. Той я погледна странно.
- Не съм правил нищо такова.
- Напротив. - Мег положи огромно усилие да потисне нежността, която опитваше да се разлее по тялото й. - Дойдох тук, за да те сравня със земята, но тази къща като че ли отне по-голямата част от справедливото ми възмущение. Да ти се намира нещо за ядене?
Той махна с глава.
- Ей там.
Великолепната кухня, издържана в неръждаема стомана, не беше голяма, но за сметка на това бе впечатляващо функционална. Дългият остров в средата започваше като готварски плот и плавно преливаше в изчистена маса, на която спокойно можеше да се нахрани цяла компания - от двете й страни имаше по четири стола с телени облегалки, които сега бяха пъхнати под нея.
- Не обичам трапезарии - обясни той. - Предпочитам да се храня в кухнята.
- Добре си го измислил.
Забравила глада си, Мег се приближи до най-впечатляващото в стаята - още една огромна стъклена стена с изглед към долината Педерналес и синьо-зелената нишка на реката, лъкатушеща над острите подводни скали. Отвъд долината лъчите на залязващото слънце обгръщаха лилавите хълмове в оранжев пожар.
- Невероятно - каза тя. - Сам си проектирал това място, нали?
- Експериментална активна къща.
- Тоест?
- Къщата произвежда повече енергия, отколкото употребява. В момента - с около четиресет процента. На покрива има фотоволтаични и соларни панели, както и колектор за дъждовна вода. Имам система за пречистване на сивата вода, геотермални устройства за отопление и охлаждане, всички уреди се изключват напълно, така че не потребяват електричество, когато не се използват. По същество, използвам единствено собствената си енергия.
Тед беше натрупал състоянието си, помагайки на цели градове да оптимизират потреблението си на електричество, така че къщата му беше естествено продължение на работата му и все пак беше наистина впечатляващо.
- В тази страна хабим твърде много електричество. - Той отвори хладилника. - Остана ми ростбиф. Във фризера също ще се намери нещо.
Мег не можа да скрие удивлението в гласа си:
- Има ли нещо, което да не можеш да правиш?
Той затръшна вратата и се обърна към нея.
- Очевидно не мога да правя любов в съответствие с твоите изисквания, каквито и да са те.