Господин Неустоим
- Автор: Сюзън Елизабет Филипс
- Серия: Американска лейди #6
- Год: 2016
- Язык: болгарский
- Переводчик: Вера Паунова
- Жанр: Современные любовные романы
Электронная книга - «Господин Неустоим». Краткое содержание книги:
Мег Коранда не мисли така. Ни най-малко…
Родена и отраснала в разкош, в семейството на холивудски знаменитости, Мег е леконравна и безгрижна. Според нея най-добрата й приятелка се преструва и крие съмненията, които изпитва относно предстоящия си брак. Луси и Тед може и да изглеждат като идеалната двойка, ала Мег подозира, че те не си подхождат. Макар тя да знае, че да провали сватбата на най-добрата си приятелка е правилната постъпка, като че ли никой друг не е съгласен с нея, защото, когато Луси зарязва младоженеца пред олтара, всички обвиняват Мег и тя се превръща в най-мразената жена в града… Град, в който се оказва хваната като в капан – с развалена кола, с празно портмоне и един страшно ядосан бивш младоженец. И когато се опитва да се измъкне от Уайнет, без да плати хотелската си сметка (ще изпрати парите по-късно!), я очаква неприятна изненада – принудена е да отработи дълга си. А и Тед няма никакво намерение да улесни бягството й…
Една забавна и невероятно увлекателна романтична история, в която почитателите на съвременни любовни романи ще се влюбят!
Мег заспа. След време те се събудиха, любиха се още веднъж и после пак. По някое време през нощта той придърпа чаршафа върху нея, докосна устните й с целувка и си тръгна.
Тя не заспа веднага. Вместо това се замисли върху думите на Луси: „Всяка жена би трябвало да прави любов с Тед Бодин".
Не можеше да спори с това. Никога досега не я бяха любили толкова старателно, толкова всеотдайно. Той сякаш бе научил наизуст всички наръчници за секс, писани някога... нещо, което, хрумна й изведнъж, спокойно можеше и да е направил. Нищо чудно, че беше легенда. Та той знаеше точно как да дари една жена с върховно сексуално удоволствие.
Тогава защо се чувстваше толкова разочарована?
12.
На следващия ден клубът беше затворен заради празника, така че Мег се зае да изпере дрехите си, след което отиде на гробището и се залови с бурените с помощта на няколко ръждясали инструмента, които бе намерила в останките от някогашния склад. Докато почистваше някои от най-старите надгробни камъни, се мъчеше да не се поддава на мисли за Тед и когато телефонът й иззвъня, дори не вдигна, макар да не успя да се сдържи и изслуша съобщението му. Покана за вечеря в петък в „Роустабаут''. Тъй като Съни и Спенс несъмнено щяха да присъстват на вечерята, тя не му върна обаждането.
Би трябвало да се досети, че няма да е толкова лесно да го разубеди току-така. Около три часа той пристигна със светлосиния си пикал. Като се имаше предвид как се гласят за него жените в града, Мег беше доволна от изцапаните си с прът ръце, голи крака и тясната тениска на „Тексас Лонгхорнс"46, която бе спасила от кошчето за боклук в дамската съблекалня и бе пригодила за себе си, изрязвайки ръкавите и яката й. Общо взето, изглеждаше точно така, както искаше.
В мига, в който той слезе от колата, две индигови пасерини47, кацнали в близкия явор, запяха в захлас. Мег поклати отчаяно глава. Носеше бейзболна шапка и друг от очевидно безкрайните си запаси от поизносени къси панталони (този беше от жълтокафеникав памучен плат), както и също така поизносена зелена тениска с избелял хавайски мотив. Как успяваше да накара и най-случайниге дрехи, които си нахлузваше сутрин, да изглеждат като висша мода?
Споменът за миналата нощ нахлу в ума й, всички онези смущаващи стонове и унизителни молби. За да компенсира, тя се хвърли в атака:
- Ако не възнамеряваш да си свалиш дрехите, изобщо не си ми притрябвал.
- Вие, калифорнийките, сте толкова агресивни. - Той махна с ръка към гробището. - Веднъж месечно изпращам хора, които да разчистят. Не е нужно да го правиш.
- Харесва ми да съм навън.
- За разглезена холивудска лигла намираш странни начини да се забавляваш.
- За предпочитане е пред това, да ти влача стиковете насам-натам. - Тя си свали бейзболната шапка и избърса потното си чело с опакото на калната си ръка. Разчорлените й къдрици падаха в очите й и лепнеха по врата й. Нуждаеше се от подстрижка, но й се свидеха парите.
- Няма да дойда в „Роустабаут"впетък. Твърде много Скипджаковци. - Отново си сложи шапката. - Освен това колкото по-малко време прекарваме заедно на публични места, толкова по-добре.
- Не съм казал, че и те ще бъдат там.
- Не си казал и че няма да бъдат, а аз вече им се пренаситих. - Беше й горещо, беше кисела и твърдо решена да се заяжда. - Бъди откровен, Тед. Това с комплекса за голф... Наистина ли искаш да оставиш двамата Скипджак да съсипят още едно късче природа, за да могат още повече идиоти да блъскат по някакво глупаво бяло топче? Вече си имате кънтри клуб. Не ви ли стига? Наясно съм с ползата за местната икономика, но не смяташ ли, че някой, като например кмета, би трябвало да мисли и за дългосрочния ефект?
- Започваш да ставаш истински трън в задника.
- За разлика от останалите слагачи?
Беше успяла да го ядоса наистина и той се върна при пиката с широка крачка. Ала вместо да подкара като бесен, отвори вратата на мястото до шофьора.
- Качвай се.
- Не съм облечена като за излизане.
- Единственият човек, когото ще видиш, съм аз, и толкова по-добре, защото изглеждаш ужасно и подозирам, че миришеш още по-зле.
Доволна бе, че е забелязал.
- Пикапът ти има ли климатик?
- Виж сама.
Нямаше намерение да се откаже от загад ъчна разходка, за да си остане тук и да продължи да скубе бурени. Все пак отиде до пикала много бавно. Докато се качваше, забеляза липсващото табло, няколко причудливи уреда и две-три печатни платки, закачени там, където някога се бе намирала жабката.