Господин Неустоим
- Автор: Сюзън Елизабет Филипс
- Серия: Американска лейди #6
- Год: 2016
- Язык: болгарский
- Переводчик: Вера Паунова
- Жанр: Современные любовные романы
Электронная книга - «Господин Неустоим». Краткое содержание книги:
Мег Коранда не мисли така. Ни най-малко…
Родена и отраснала в разкош, в семейството на холивудски знаменитости, Мег е леконравна и безгрижна. Според нея най-добрата й приятелка се преструва и крие съмненията, които изпитва относно предстоящия си брак. Луси и Тед може и да изглеждат като идеалната двойка, ала Мег подозира, че те не си подхождат. Макар тя да знае, че да провали сватбата на най-добрата си приятелка е правилната постъпка, като че ли никой друг не е съгласен с нея, защото, когато Луси зарязва младоженеца пред олтара, всички обвиняват Мег и тя се превръща в най-мразената жена в града… Град, в който се оказва хваната като в капан – с развалена кола, с празно портмоне и един страшно ядосан бивш младоженец. И когато се опитва да се измъкне от Уайнет, без да плати хотелската си сметка (ще изпрати парите по-късно!), я очаква неприятна изненада – принудена е да отработи дълга си. А и Тед няма никакво намерение да улесни бягството й…
Една забавна и невероятно увлекателна романтична история, в която почитателите на съвременни любовни романи ще се влюбят!
Мег го изгледа изпод козирката на бейзболната си шапка.
- Звучи ми прекадено хубаво, за да е истина.
- Това е игрището за голф на бъдещето. Не можем да си позволим още игрища като „Огъста Нешънъл", това поне е сигурно. Подобни игрища са същински динозаври, с техните отровени от химикали терени, които поглъщат огромни количества вода.
- Спенс върза ли се на нещо от това?
- Да кажем, че след като му обясних каква невероятна реклама би било за него да построи едно наистина екологично игрище за голф и колко значим ще го направи това, и то не само в света на голфа, той определено се заинтересува.
Мег трябваше да признае, че стратегията му е брилянтна. Да бъде провъзгласен за екологичен пионер, определено щеше да подхрани гигантското его на Спенс.
- Но той не ми спомена нищо от това.
- Защото е бил прекадено зает да зяпа гърдите ти. Които, между другото, определено си го заслужават.
- Нима? - Тя се облегна на калника на пикала; вирнала леко хълбоци, които шортите й едва покриваха, повече от доволна, че си бе спечелила малко време да премисли онова, което току-що бе научила за Тед Бодин.
- Аха: - Той й отправи най-страхотната си усмивка, която изглеждаше почти искрена.
- Потна съм - заяви Мег.
- Не ме е грижа.
- Чудесно. - Искаше да разбие хладната му увереност, да го разтърси така, както той бе разтърсил нея, затова свали шапката си, улови ръба на впитата си тениска и я издърпа през главата си. - Аз съм отговорът на най-похотливите ти мечти, здравеняко. Секс без помен от отвратителните емоционални усложнения, които толкова мразиш.
Очите му се спряха върху изрязания тъмносин сутиен, залепнал за влажната й кожа.
- Че кой мъж не ги мрази?
- Само че ти наистина ги ненавиждаш. - Тя пусна тениската на земята. - Ти си от онези, които, стане ли дума за чувства, изобщо не излизат на игрището. Не че се оплаквам от миналата нощ. Ни най-малко.
„Млъкни - заповяда си наум. - Просто млъкни.”
Едната му вежда се повдигна едва забележимо.
- Защо тогава звучи така, сякаш се оплакваш?
- Нима? Извинявай. Ти си такъв, какъвто си. Сваляй панталона.
-Не.
Беше го отклонила от важното с голямата си уста. Пък и наистина, от какво имаше да се оплаква?
- Никога досега не съм срещала мъж, който толкова се притеснява да си свали дрехите. Какъв ти е проблемът всъщност?
Мъжът, който никога не заемаше отбранителна позиция, избухна:
- Имаш ли някакъв проблем със случилото се предишната нощ, за който аз не знам? Не остана ли удовлетворена ?
- Как бих могла да не съм удовлетворена? Би трябвало да изкарваш пари с онова, което знаеш за женското тяло. Заклевам се, че ме изстреля до звездите поне три пъти.
- Шест.
Беше ги броил. Не че това я изненадваше. Само че тя наистина беше луда. Иначе защо би обиждала единствения любовник, когото някога бе имала, който се интересуваше повече от нейното, отколкото от собственото си удоволствие? Имаше нужда от психиатър.
- Шест? - Посегна зад гърба си и разкопча сутиена, след което, сложила ръце върху чашките, остави презрамките да се свлекат от раменете й. - Тогава няма да е зле днес да караш по-леко.
Похотта надделя над възмущението му.
- Или просто трябва да ти отделя малко повече време.
- О, господи, не -простенатя.
Само че беше отправила предизвикателство към легендарните му сексуални умения и лицето му придоби изражение на мрачна решителност. С една широка крачка той стопи разстоянието между тях. В следващия миг сутиенът й се озова на земята, а гърдите й - в неговите ръце. Там, край депото за отпадъци, в което се разлагаха събирани с десетилетия боклуци, с уреди за измерване нивата на метана, душещи около тях, и токсични инфилтрати, прецеждащи се през подземни тръби, Тед Бодин надмина себе си.
Дори бавното мъчение от предишната нощ не я бе подготвило за днешното педантично изтезание. Каква глупост само, да
посмее да намекне, че не е останала напълно задоволена - сега той бе твърдо решен да я накара да си вземе думите обратно. Когато се наведе, за да събуе шортите и бикините й, ухапа татуирания на дупето й дракон, а после я наведе и я обърна към себе си. Докосваше, милваше, изследваше всеки сантиметър от нея с ловките си пръсти на изобретател. И този път тя бе изцяло в неговата власт. Щеше да се нуждае от окови и белезници, ако искаше някога да поеме контрол над този мъж.
Под лъчите на палещото тексаско слънце дрехите му изчезнаха. Пот се стичаше по гърба му, а върху челото му се врязаха две бръчици, докато пренебрегваше настойчивите позиви на собственото си тяло, за да възпламени нейното. На Мег й се искаше да изкрещи, да му каже да се отпусне и да се наслади на случващото се, ала беше прекадено заета да крещи онова, което искаше за себе си.