Господин Неустоим
- Автор: Сюзън Елизабет Филипс
- Серия: Американска лейди #6
- Год: 2016
- Язык: болгарский
- Переводчик: Вера Паунова
- Жанр: Современные любовные романы
Электронная книга - «Господин Неустоим». Краткое содержание книги:
Мег Коранда не мисли така. Ни най-малко…
Родена и отраснала в разкош, в семейството на холивудски знаменитости, Мег е леконравна и безгрижна. Според нея най-добрата й приятелка се преструва и крие съмненията, които изпитва относно предстоящия си брак. Луси и Тед може и да изглеждат като идеалната двойка, ала Мег подозира, че те не си подхождат. Макар тя да знае, че да провали сватбата на най-добрата си приятелка е правилната постъпка, като че ли никой друг не е съгласен с нея, защото, когато Луси зарязва младоженеца пред олтара, всички обвиняват Мег и тя се превръща в най-мразената жена в града… Град, в който се оказва хваната като в капан – с развалена кола, с празно портмоне и един страшно ядосан бивш младоженец. И когато се опитва да се измъкне от Уайнет, без да плати хотелската си сметка (ще изпрати парите по-късно!), я очаква неприятна изненада – принудена е да отработи дълга си. А и Тед няма никакво намерение да улесни бягството й…
Една забавна и невероятно увлекателна романтична история, в която почитателите на съвременни любовни романи ще се влюбят!
Той отвори вратата на пикала, сложи отпуснатото й тяло вътре и разтвори краката й. Стъпил здраво на земята, започна да си играе с нея, да я измъчва, използвайки пръстите си като оръжия за сладостна инвазия. Естествено, един оргазъм изобщо не му стигаше и когато Мег се пръсна на безброй късчета, той я издърпа от колата и я притисна във вратата. Нагорещеният метал се превърна в сексуална играчка, възбуждаща щръкналите й зърна, докато той си играеше с нея отзад. Най-сетне я обърна и започна отначало.
Докато проникне в нея, Мег вече бе изгубила бройката на оргазмите си, но не и той, сигурна бе в това. Държеше я до колата с лекота, краката й - обвити около кръста му, дупето й - в неговите шепи. Да поддържа тежестта на тялото й, едва ли беше лесно, но у него нямаше и помен от напрежение.
Тласъците му бяха дълбоки и овладени, нейното удобство - от жизненоважно значение, дори когато той отметна глава, обърна лице към слънцето и сам достигна върха.
Какво повече можеше да иска която и да било жена от един любовник, не спираше да се пита Мег, докато пътуваха обратно. Той беше спонтанен, щедър, изобретателен. Имаше страхотно тяло и миришеше фантастично. Беше напълно съвършен. Ако не се броеше емоционалната празнота, която зееше в него.
Беше готов да се ожени за Луси и да прекара остатъка от живота си с нея, ала бягството й като че ли изобщо не бе набраздило спокойната повърхност на ежедневието му. Нещо, което не биваше да забравя, ако някога усетеше, че в ума й се прокрадва дори най-бегла мисъл за едно по-постоянно бъдеще заедно. Единственото, което Тед изпитваше с цялото си същество, бе чувство за отговорност.
Свиха по алеята, отвеждаща до църквата, и той се заигра с един от загадъчните уреди в пикала. Мег подозираше, че очаква да научи оценката си като любовник, и как би могла да му пише друго освен шест плюс? Смътното й разочарование си бе неин проблем, не негов. Само някоя истинска кучка би сдъвкала мъж, който бе направил всичко - или поне почти всичко - както трябва.
- Ти си страхотен любовник, Тед. Наистина. - Мег се усмихна. Наистина го мислеше.
Той я погледна с каменно изражение.
- Защо ми го казваш?
- Не исках да ме помислиш за неблагодарна.
По-добре да си беше замълчала - в очите му проблеснаха искри, предвещаващи буря.
- Не се нуждая от благодарността ти.
- Просто исках да кажа... Беше невероятно.
Само че така още повече влошаваше нещата и начинът, по който кокалчетата му побеляха около изтъркания волан, бе доказателство, че всички онези, които твърдяха, че нищо не можело да разстрои Тед Бодин, очевидно не знаеха какво говорят.
- Аз също бях там, забрави ли? - Думите му се посипаха като метални стружки.
- Разбира се, че не. Как бих могла!
Той натисна рязко спирачки.
- Какъв, по дяволите, ти е проблемът?
- Просто съм уморена. Забрави, че казах каквото и да е.
- Точно това смятам да направя. - Пресегна се през нея и отвори вратата й.
Тъй като опитът й за помирение се беше провалил безславно, Мег отново се върна към истинското си аз.
- Ще си взема душ и ти не си поканен. Всъщност никога повече не ме докосвай.
- И защо бих поискал да го правя? - изплющя гласът му в отговор. - Някои жени не си струват неприятностите.
Мег въздъхна, отвратена повече от себе си, отколкото от него.
- Знам.
Той насочи дълъг показалец към главата й.
- Съветвам те да си готова в седем часа в петък, защото точно тогава ще мина да те взема. И не очаквай да ме видиш преди това, защото имам работа в Санта Фе. Няма и да ти се обадя. Имам да върша по-важни неща от това, да споря с една луда жена.
- Забрави за петък. Казах, че не искам да прекарам и миг повече с двамата Скипджак... нито пък с теб.
Тя скочи от пикапа, ала все още омекналите й крака се подгънаха.
- Доста глупости ми наприказва. Да не мислиш, че им обръщам някакво внимание. - С тези думи Тед й затръшна вратата в лицето, двигателят изрева и той изчезна в облак от звезден прах.
Мег си възвърна равновесието и се обърна към стъпалата. И двамата знаеха, че би предпочела дори една вечеря с двамата Скипджак пред перспективата да се взира в стените на смълчаната си църква. И въпреки това, което бяха казали току-що, и двамата бяха наясно, че аферата им изобщо не беше свършила.
През следващите два дни в клуба имаше страшно много работа. Слухът, че Спенс е хлътнал по нея, се беше разнесъл след партито у Шелби и бакшишите и изведнъж се увеличиха, когато голфърите разбраха, че тя е в състояние да повлияе на краля на санитарния фаянс. Дори Брус, бащата на Кейла, й даде един долар. Тя им благодареше за щедростта и им напомняше да рециклират бутилките и кутиите си. Те й отвръщаха, че няма за какво, и й напомняха, че хората в града следят всеки неин ход.