Господин Неустоим
- Автор: Сюзън Елизабет Филипс
- Серия: Американска лейди #6
- Год: 2016
- Язык: болгарский
- Переводчик: Вера Паунова
- Жанр: Современные любовные романы
Электронная книга - «Господин Неустоим». Краткое содержание книги:
Мег Коранда не мисли така. Ни най-малко…
Родена и отраснала в разкош, в семейството на холивудски знаменитости, Мег е леконравна и безгрижна. Според нея най-добрата й приятелка се преструва и крие съмненията, които изпитва относно предстоящия си брак. Луси и Тед може и да изглеждат като идеалната двойка, ала Мег подозира, че те не си подхождат. Макар тя да знае, че да провали сватбата на най-добрата си приятелка е правилната постъпка, като че ли никой друг не е съгласен с нея, защото, когато Луси зарязва младоженеца пред олтара, всички обвиняват Мег и тя се превръща в най-мразената жена в града… Град, в който се оказва хваната като в капан – с развалена кола, с празно портмоне и един страшно ядосан бивш младоженец. И когато се опитва да се измъкне от Уайнет, без да плати хотелската си сметка (ще изпрати парите по-късно!), я очаква неприятна изненада – принудена е да отработи дълга си. А и Тед няма никакво намерение да улесни бягството й…
Една забавна и невероятно увлекателна романтична история, в която почитателите на съвременни любовни романи ще се влюбят!
- Гледай да не докоснеш някоя от жиците - подхвърли Тед, докато се настаняваше зад волана, - освен ако не искаш да те удари ток. - Естествено, Мег ги докосна и той се нацупи. - Ами ако казвах истината? Нямаше откъде да си сигурна.
- Харесва ми да живея на ръба. В Калифорния сме си такива. Освен това забелязах, че по тези места думата „истина" е доста разтегливо понятие. - Той затръпша вратата и Мег насочи мръсен нокът към няколко циферблата близо до волана. - За какво са?
- За захранвания със слънчева енергия климатик, който не работи така, както аз искам.
- Страхотно - измърмори тя, - просто страхотно.
Колата потегли и Мег се зае да разглежда малкия екран между двете седалки.
- А това какво е?
- Прототип на нов вид навигационна система. Тя също не работи както трябва, така че си дръж ръцете настрани.
- Има ли нещо в този пикал, което да работи?
- Доста съм доволен от последната си водородна горивна клетка.
- Климатик, захранван със слънчева енергия, навигационни системи, водородни горивни клетки... Наистина си си заслужил почетната значка.
- Май доста завиждаш на продуктивните хора.
- Само защото съм простосмъртна и като такава съм подвластна на обикновените човешки емоции. Забрави. Ти не можеш да разбереш какво означава това.
Тед се усмихна и се качи на магистралата.
Прав беше. Климатикът не работеше много добре, но се справяше достатъчно, за да поддържа вътрешността на колата по-хладна в сравнение с нечовешката жега отвън. В продължение на няколко километра караха покрай реката, без да продумват. Лозя отстъпиха място на лавандулово поле. Мег се опитваше да не мисли как му бе позволила да я превърне в лепкава маса от стенеща нужда.
Той направи ляв завой и пое по тесен път, покрит с ронещ се асфалт. Минаха, подскачайки, покрай някакви шубраци и свиха зад стръмна варовикова скала, отвъд която се разкри просторно голо плато, издигащо се някак неестествено над останалата част от пейзажа. Тед угаси двигателя и слезе. Тя го последва.
- Какво е това? Изглежда странно.
Той пъхна палци в задните си джобове.
- Трябваше да го видиш преди пет години, преди да го зарият.
- Какво искаш да кажеш с това „да го зарият"?
Той кимна към една ръждясала табелка, която Мег не беше забелязала и която висеше изкривена между цял куп очукани от времето метални стълбове, недалеч от купчина стари гуми.
„Депо за твърди отпадъци". Погледът й обходи бурените и храсталаците.
- Това е било градското сметище?
- Известно още като недокоснатото кътче от природата, което ти толкова искаш да предпазиш от строеж. И не е сметище. А депо за отпадъци.
- Все същото.
- Ни най-малко. - Той се впусна в кратка, но впечатляваща лекция на тема глинени обшивки, геотекстилни подложки, системи за просмукване и всички останали черти, отличаващи някогашните сметища от съвременните депа за отпадъци. Не би трябвало да е интересно и вероятно не би било за повечето хора, но бе точно това, което Мег беше учила, преди да напусне колежа. А може би просто й доставяше удоволствие да гледа оживеното му изражение и начина, по който кестенявата му коса се къдреше около ръба на бейзболната шапка.
Тед махна към откритото пространство.
- В продължение на десетилетия окръгът наемаше тази земя от града. Преди две години депото достигна пълния си капацитет и трябваше да бъде затворено окончателно. По този начин изгубихме един от източниците ни на приходи, както и петдесет акра деградирала земя, плюс пояс от още сто акра наоколо. Деградирала земя, в случай че вече не си се досетила, е земя, която не става за нищо.
- Освен за голф игрище.
- Или ски курорт, което не е особено практично в Централен Тексас. А ако се изгради както трябва, едно игрище за голф би могло да създаде немалко преимущества като природен резерват. Освен това ще помогне на местните растения и ще подобри качеството на въздуха. Може дори да контролира температурата. Игрищата за голф могат да бъдат и повече от място, където идиоти гонят топчета.
Би трябвало да се досети, че някой с ума на Тед Бодин ще е помислил за всичко това, и се почувства глупаво, задето бе проявила толкова самонадеяно морално превъзходство.
Той махна към няколко тръби, които излизаха от земята.
- Депата за отпадъци отделят метан, чието ниво трябва да се контролира. Ала метанът може да бъде уловен и използван за производството на електричество, което и възнамеряваме да направим.