Сборник "Хрониките на Амбър"
- Автор: Желязны Роджер Джозеф
- Язык: болгарский
- Переводчик: Вихра Манова
- Жанр: Фэнтези
Электронная книга - «Сборник "Хрониките на Амбър"». Краткое содержание книги:
В първите пет книги от поредицата главен герой е Коруин, един от деветимата сина на крал Оберон, краля на Амбър. В тях действието се развива основно около противоборството на принцовете и принцесите на Амбър с цел качването на престола, след изчезването на крал Оберон. В следващите пет главен герой е Мерлин - син на Коруин и Дара, принцеса на Хаос. Той има двойно потекло и притежава както силите на Амбър, така и тези на Хаос. Действието се развива около съдбата на Мерлин след престоя му на сянката Земя, където избягва редица опити да бъде убит. Постепенно разбира, че тези опити не са от хора от Земята, а от Амбърити. Разследванията му постепенно го отвеждат до по-мащабна игра, в центъра на която неволно стои той. Играчите са силите на Амбър и Хаос, а залогът - съдбата на Вселената
— Не знам дали кръвта ми ще пламне и тук.
— Ще пламне — каза той. — Всичко зависи от това кой контролира сектора, в които се намираш. Но не ме питай откъде знам за това. Нямам никаква представа.
— Тогава значи съм срещнал Бранд в сектора на Логрус?
Джърт се ухили.
— Може би Лабиринта се е нуждаел от предател за някаква подривна дейност. Или пък Бранд се е опитвал да измами Лабиринта и да се докопа до нещо за своя лична изгода.
— Това се връзва идеално с неговата персона — съгласих се аз. Вече дишах съвсем отмерено.
Измъкнах светкавично кинжала от ботуша си и прокарах острието му внимателно по лявата си предмишница. От раната ми плисна огън, аз обърнах ръката си към Джърт и извиках:
— Бързо! Вземи каквото можеш преди Логрус да те е повикал отново.
Той сграбчи ръката ми и вдъхна от бликналия пламък. Погледнах надолу и видях, че краката му започват да избледняват. Логрус също се опитваше да си го прибере, както Лабиринта се бе опитал да стори това с Дийрдри. Сред появилата се мъгла плъзнаха огнени езичета. Въздухът около глезените му започна да искри и те отново придобиха предишната си плътност. Устните на Джърт бяха все така впити в раната.
— Като че ли отново се стабилизираш — казах. — Ще ти трябва още кръв.
Усетих остра болка в левия си бъбрек и политнах встрани. Преди да падна на земята успях да се обърна. До мен бе застанал висок мъж с черно наметало — той тъкмо отдръпваше ботуша си, след като ме бе ритнал. Беше облечен със зелени панталони и черна риза. На главата си бе вързал зелена кърпа.
— Що за перверзия е това? — попита той. — На такова свещено място!
Претърколих се на колене и бързо се изправих. С дясната си ръка хванах дръжката на кинжала, а лявата протегнах напред. Втората ми рана вече кървеше вместо да бълва пламъци.
— Това не ти влиза в работата — казах аз и после добавих името му, тъй като вече бях сигурен, че не греша, — Кейн.
Мъжът се усмихна и направи лек поклон. Ръцете му се кръстосаха и после пак се разделиха. При първото движение и двете му длани бяха празни, но при второто дясната стискаше уверено дръжката на внушителен нож. Сигурното бе измъкнал от прикрепена към лявата му предмишница кания, прикрита под широкия ръкав. Вероятно доста се бе поупражнявал, за да постигне подобна бързина и ловкост. Опитах се да си припомня всичко, което бях чувал за Кейн и любовта му към ножовете, и когато го сторих, ми се прииска да не се бях сещал за това. Уменията му в боя с ножове бяха просто пословични. Мамка му.
— Едно на нула за теб — заяви той. — Напомняш ми страшно за някого, но въпреки това не се сещам за името ти.
— Аз съм Мерлин — отвърнах му аз. — Синът на Коруин.
Той вече бе започнал да ме заобикаля бавно, но спря щом чу името на баща ми.
— Боя се, че ще ми е трудно да ти повярвам.
— Вярвай в каквото си искаш. Това е самата истина.
— А онзи другия… Името му е Джърт, нали?
Той посочи моя брат, който тъкмо се изправяше.
— И как се сети? — попитах аз.
Мъжът спря. Веждите му се смръщиха, очите му се присвиха.
— Не… Не съм съвсем сигурен.
— А аз съм — казах му аз. — Опитай се да си припомниш къде си сега и как попадна тук.
Кейн отстъпи две крачки, после изведнъж изкрещя:
— Той е!
И се хвърли в атака. Усетих какво е намислил, преди да политне напред, и извиках:
— Джърт? Пази се!
Джърт се обърна й побягна. Аз хвърлих кинжала, което по принцип е лошо решение, но разполагах с меч, а противникът ми — не.
Джърт отново демонстрира добрия си спринт и за нула време се изплъзна на безопасно разстояние. Най-неочаквано за мен кинжалът улучи дясното рамо на Кейн и се заби на около три сантиметра в плътта. После, още преди той да успее да се обърне към мен, тялото му се пръсна във всички посоки, а останките му се сляха с трясък в голямо огнено кълбо, което увисна за миг пред мен, изстреля се право към мрачното небе и миг по-късно експлодира на двайсетина метра над нас. Отхвръкналият от ударната вълна кинжал падна на две крачки от мен. Вдигнах го от земята; острието още беше топло и издаваше някакъв странен, приглушен звън.