Сборник "Хрониките на Амбър"
- Автор: Желязны Роджер Джозеф
- Язык: болгарский
- Переводчик: Вихра Манова
- Жанр: Фэнтези
Электронная книга - «Сборник "Хрониките на Амбър"». Краткое содержание книги:
В първите пет книги от поредицата главен герой е Коруин, един от деветимата сина на крал Оберон, краля на Амбър. В тях действието се развива основно около противоборството на принцовете и принцесите на Амбър с цел качването на престола, след изчезването на крал Оберон. В следващите пет главен герой е Мерлин - син на Коруин и Дара, принцеса на Хаос. Той има двойно потекло и притежава както силите на Амбър, така и тези на Хаос. Действието се развива около съдбата на Мерлин след престоя му на сянката Земя, където избягва редица опити да бъде убит. Постепенно разбира, че тези опити не са от хора от Земята, а от Амбърити. Разследванията му постепенно го отвеждат до по-мащабна игра, в центъра на която неволно стои той. Играчите са силите на Амбър и Хаос, а залогът - съдбата на Вселената
— Какво стана? — попита Джърт, докато се приближаваше към мен.
— Явно духовете на Лабиринта никак не си падат по оръжията от Хаос — казах аз.
— Добре че ти се намираше такова оръжие. Какво го прихвана изведнъж този тип?
— Мисля, че Лабиринта го е изпратил, за да ти попречи да се освободиш. А вероятно и да те унищожи, ако опитът ти случайно успее. Имам чувството, че мисълта за придобили известна независимост творения на Логрус никак не му се нрави.
— Но аз не представлявам заплаха за него. Не съм на ничия страна, освен на своята собствена. Искам само да се махна по-скоро оттук и да се заема с онова, което съм запланувал.
— Може би заплахата идва именно от тези твои планове.
— Откъде накъде? — попита Джърт.
— С твоето необичайно потекло ти би могъл да се окажеш идеалният агент в този конфликт на Силите. Особено ако си успял да се сдобиеш с известна независимост. Не е изключено също да разполагаш с информация, за която Шефовете са решили, че не бива да напуска това място. Може би гледат на теб като на лабораторен вирус, който е твърде опасен, когато не е под контрол. Може би…
— Достатъчно! — Джърт вдигна ръка, за да ме накара да замълча. — Не ми пука за нито едно от тези неща. Ако ме пуснат да си вървя и после ме оставят на мира, аз също няма да им се мотая из краката.
— Не мен трябва да убедиш в това — казах аз.
Той се втренчи за миг в мен, после се обърна и повървя известно време в кръг. Накрая погледна към непрогледния мрак, който се бе спуснал около нас, и извика:
— Чувате ли ме? Не искам да се замесвам във всичко това. Искам само да се махна оттук. Всеки по пътя си. Това устройва ли ви?
Пресегнах се, сграбчих китката му и го дръпнах към себе си. Направих го, защото в небето над нас бе започнало да се оформя умалено копие на Логрус. Само миг след това една мълния разцепи с плясък мрака и се стовари върху мястото, където преди малко бе стоял Джърт. На светещата пътека се появи малка пукнатина.
— Изглежда, тук не върви да се оттеглиш ей така — каза Джърт и погледна нагоре. — Сигурно вече подготвят следващата и биха могли да ми я стоварят на главата, точно когато най-малко го очаквам.
— Съвсем като в реалния живот — съгласих се аз. — Все пак мисля, че можеш да го броиш за предупредителен изстрел и просто да имаш едно на ум. Мен лично ме интересува нещо друго, тъй като явно съм поставен на някакво изпитание. Имаш ли някаква представа дали задачата ти е да ми помагаш, или да ми пречиш?
— Като спомена за това — каза Джърт, — си припомних, че съм изпратен тук, за да те победя първо в надбягването и след това да ти предложа нещо като двубой.
— А какво мислиш ти самият за това?
— С теб никога не сме се разбирали особено, но определено не ми харесва да ме използват по този начин.
— Искаш ли да сключим примирие и да не си пречим, докато не намеря начин да се измъкна от тази шантава игра?
— А аз какво ще спечеля от това?
— Аз ще намеря изход от това проклето място, Джърт. Помогни ми да го сторя или поне не ми пречи и аз ти обещавам, че ще измъкна и теб.
Той се изсмя.
— Не мисля, че съществува такъв изход, освен ако Силите не благоволят да го създадат, за да ни пуснат да си вървим.
— В такъв случай нямаш какво да губиш — казах аз. — Може би дори ще успееш да се насладиш на смъртта ми.
— Наистина ли владееш магическите умения и на двата Знака?
— Да, но съм по-добър, когато използвам силата на Логрус.
— А можеш ли да я насочиш срещу нейния източник?
— Доста интригуващ метафизичен въпрос, но за съжаление не знам отговора — казах, — освен това не вярвам, че някога ще разбера какъв е той. Тук е доста опасно да се предизвикват Силите. В момента разполагам само с няколко предварително подготвени заклинания, които едва ли ще ни помогнат да се измъкнем.
— Какво си намислил тогава?
— Все още нямам конкретен план. Убеден съм, че всичко ще ми се изясни едва в края на пътеката.
— Ами… не знам, мътните го взели. Тук атмосферата не ми изглежда никак здравословна. От друга страна, какво бих могъл да променя, ако се окаже, че такива като мен могат да съществуват само тук и никъде другаде? Тогава, дори ти все пак да успееш да откриеш някаква врата, първата ми крачка навън може да се окаже и моята последна крачка.