Сезонът на бурите
- Автор: Сапковский Анджей
- Серия: Вещерът #9
- Год: 2017
- Язык: болгарский
- Год: Колибри
- ISBN: 978-619-02-0066-6
- Переводчик: Васил Велчев
- Жанр: Фэнтези
Электронная книга - «Сезонът на бурите». Краткое содержание книги:
Гералт от Ривия, един от последните вещери, е смъртоносен мутант, създаден с алхимия и магия. Въпреки че работи като наемен убиец, неговото призвание е да убива не хора, а свръхестествени чудовища, от които треперят дори армиите на кралете. Надарен с нечовешка бързина и сила, той унищожава злите твари с помощта на магически Знаци, вълшебни еликсири и гордостта на всеки вещер — два специални меча. Единствени по рода си остриета, които Гералт пази като зениците на очите си.
Но ето че някой ги открадва с хитрост…
А в района на Погорие, по западната граница на Темерия, се пръква ново чудовище. Страшилище, погубило десетки души, срещу което и войниците, и магьосниците са безсилни. Някои вярват, че това е упир, а други — призован от чужди измерения демон. Каквато и да е истината, създанието трябва да бъде спряно, преди да е избило всички.
И Гералт ще го спре. Стига да си върне мечовете.
Само че вещерите имат много врагове и част от тях не са чудовища.
Задава се буря. Невиждана буря.
Като смесва елементи от полската история, скандинавския фолклор и славянската митология, Сапковски създава вълшебен средновековен свят, който едновременно ще ви ужаси, разсмее и очарова.„Свеж полъх във вече поизчерпан жанр. Не пропускайте!“ Фентъзи Бук Ривю***
Анджей Сапковски (р. 1948 г.) е полски писател. Носител е на множество литературни отличия, сред които две награди на Европейското общество за научна фантастика, „Дейвид Гемел“ и „Световна награда за фентъзи за цялостен принос“. Книгите му са преведени на 19 езика, като най-известни сред тях са романите и сборниците от фентъзи цикъла „Вещерът“. Те стават бестселъри на „Ню Йорк Таймс“ и са екранизирани, превърнати са в комикси и успешни видеоигри, а в момента Netflix готвят нов тв сериал по поредицата, като проектът е поверен на Томаш Багински, режисьор на номинирания за Оскар анимационен филм „Катедралата“.
Oto nowy Sapkowski i nowy Wiedźmin. Mistrz polskiej fantastyki znowu zaskakuje. «Sezon burz» nie opowiada bowiem o młodzieńczych latach białowłosego zabójcy potworów ani o jego losach po śmierci/nieśmierci kończącej ostatni tom sagi.
«Nigdy nie mów nigdy!» W powieści pojawiają się osoby doskonale czytelnikom znane, jak wierny druh Geralta — bard i poeta Jaskier — oraz jego ukochana, zwodnicza czarodziejka Yennefer, ale na scenę wkraczają też dosłownie i w przenośni postaci z zupełnie innych bajek. Ludzie, nieludzie i magiczną sztuką wyhodowane bestie. Opowieść zaczyna się wedle reguł gatunku: od trzęsienia ziemi, a potem napięcie rośnie. Wiedźmin stacza morderczą walkę z drapieżnikiem, który żyje tylko po to, żeby zabijać, wdaje się w bójkę z rosłymi, niezbyt sympatycznymi strażniczkami miejskimi, staje przed sądem, traci swe słynne miecze i przeżywa burzliwy romans z rudowłosą pięknością, zwaną Koral. A w tle toczą się królewskie i czarodziejskie intrygi. Pobrzmiewają pioruny i szaleją burze. I tak przez 404 strony porywającej lektury.
«Wiedźmin. Sezon Burz» to w wiedźmińskiej historii rzecz osobna, nie prapoczątek i nie kontynuacja. Jak pisze Autor: «Opowieść trwa. Historia nie kończy się nigdy…»
— Да се сразим. Едно, две… Три!
Мечовете се удариха със звънтене. Напуканият метал простена жаловито. Фрига чак приседна, когато отчупено от острието парче изсвистя покрай слепоочието ѝ.
— Ах, мамка му! — каза Шевлов, като гледаше недоверчиво острието, счупено на няколко сантиметра над позлатения предпазител.
— А на моето няма и драскотина! — Ескайрак вдигна меча си. — Ха, ха, ха! Нито драскотина! Дори следа няма!
Фрига се разсмя като момиче. Лигенза блееше като козел. Останалите ревяха от смях.
— Вещерски меч? — пръхтеше Спери. — Трошал другите като макарони? Самият ти си макарон, мамка ти!
— Това… — Шевлов сви устни. — Това е някакъв боклук, мамка му. Гадост някаква… А ти…
Той захвърли остатъка от меча, втренчи поглед в Гералт и го посочи с пръст обвинително.
— Ти си мошеник. Шарлатанин и мошеник. На вещер се правиш, а такъв фалшификат… Такова менте, мамка му, вместо истинско острие носиш? Интересно колко ли добри хора си измамил? На колко бедняци и последния грош си взел, измамнико? О, всичките си грехове ще признаеш във Финдетан, там старейшината ще те накара да се изповядаш!
Той въздъхна шумно, изплю се, тупна с крак.
— На конете! Да се махаме оттук!
Потеглиха със смях, песни и подсвирквания. Селянинът и семейството му ги изпратиха с мрачни погледи. Гералт видя, че устните им помръдват. Не беше трудно да се досети каква съдба и какви провали в живота пожелават на Шевлов и отряда му.
Дори и в най-смелите си мечти селянинът не можеше да предположи, че пожеланията му ще бъдат изпълнени с абсолютна точност. И че това ще се случи толкова скоро.
Стигнаха до кръстопътя. Пътят, който водеше на запад и минаваше през клисурата, беше изровен от колела и копита — по него явно бяха поели талигите с дърводелците. Натам се отправи и отрядът. Гералт вървеше зад коня на Фрига, вързан с въже, прикрепено към лъка на седлото ѝ.
Конят на водещия отпред Шевлов изцвили и се вдигна на задните си крака.
На склона на клисурата нещо внезапно припламна, подпали се и бързо се превърна в млечнобяла опалесцираща сфера. Сферата изчезна и на нейно място се появи странна група. Няколко прегърнати, преплетени фигури.
— Какво, по дяволите? — изруга Върлината и се приближи до Шевлов, който успокояваше коня си. — Какво е това?
Групата се раздели. На четири фигури. Слаб, дългокос и малко женствен мъж. Двама дългоръки великани с криви крака. И гърбато джудже с голям арбалет, съставен от два стоманени лъка.
— Буех-ххееее-ехххх-хе! Буех-хееехе!
— На оръжие! — изрева Шевлов. — На оръжие, момчета!
Изщрака първо едната, а после и втората тетива на големия арбалет. Улученият в главата Шевлов загина на място. Върлината падна от седлото и за миг остана втренчен в корема си, през който беше преминала стрелата.
— Бий! — Отрядът като един изтегли мечовете си. — Бий!
Гералт нямаше намерение просто да чака резултата от срещата. Той сви пръстите си в Знака Игни и прогори стегналото китките му въже. Дръпна Фрига за колана и я свали на земята. После сам скочи на седлото.
Нещо проблесна ослепително, конете зацвилиха, изправиха се на задните си крака и започнаха да бият във въздуха с предните си копита. Неколцина ездачи изпопадаха и закрещяха, стъпкани от конете. Сивата кобила на Фрега също се уплаши много, но вещерът успя да я удържи. Фрига скочи на крака, подрипна и се вкопчи в юздата и поводите. Той я отблъсна с удар на юмрука си и подкара кобилата в галоп.
Приведен над шията на коня, не видя как Дегерлунд разгонва конете и ослепява ездачите чрез поредица от магически мълнии. Как ревящите Буе и Банг атакуват нападалите ездачи, единият с брадва, а другият с широк ятаган. Не видя бликналата кръв, не чу виковете на убитите.
Не видя как умира Ескайрак, а след него и Спери, които Банг разпори като риби. Не видя как Буе събори Флокет заедно с коня и как после го издърпа изотдолу. Но пронизителният крясък на Флокет, наподобяващ петел, който го колят, още дълго звуча в ушите му.
Докато не свърна от пътя и не влезе в гората.
Глава тринайсета
За приготвянето на махакамска картофена супа е нужно следното: ако е лято, то събери пачи крак, през есента — лимонки. Ако е зима или ранна пролет, вземи пълна шепа сушени гъби. Налей вода в тенджерка, накисни ги за през нощта. Сутринта ги посоли, сложи вътре половин лук, остави ги да поврат. Прецеди ги, но не изхвърляй бульона, прелей го в друг съд, но внимавай да не попаднат вътре песъчинките, които винаги се утаяват на дъното на тенджерата. Свари картофки, нарежи ги на кубчета. Вземи голямо парче тлъст бекон, нарежи го и го запържи. Нарежи половин чиния лук, метни го в разтопената мас от бекона и го запържи, докато не започне да загаря. Вземи голямо гърне и изсипи всичко вътре, не забравяй и нарязаните гъби. Залей с гъбения бульон, добави вода колкото трябва, залей на вкус с брашняна закваска — а как да направиш тази закваска, е написано на друго място. Изчакай да кипне, посоли, подправи с пипер и майорана по вкус и желание. Украси с разтопена сланина. Застройката със сметана е въпрос на вкус, но знай, че това противоречи на джуджешката ни традиция, човешка мода е картофената супа да се застройва със сметана.