Бесплатная библиотека
Читайте книгу на сайте или телефоне
READ-E-BOOK » Фэнтези » Сезонът на бурите
Сезонът на бурите - Читать Любимую Русскую Полную Книгу 👉 Read-E-Book.com

Сезонът на бурите

Электронная книга - «Сезонът на бурите». Краткое содержание книги:

„Сезонът на бурите“ излиза за пръв път на български език. Това не е предистория, нито продължение на поредицата, а напълно самостоятелен роман.
Гералт от Ривия, един от последните вещери, е смъртоносен мутант, създаден с алхимия и магия. Въпреки че работи като наемен убиец, неговото призвание е да убива не хора, а свръхестествени чудовища, от които треперят дори армиите на кралете. Надарен с нечовешка бързина и сила, той унищожава злите твари с помощта на магически Знаци, вълшебни еликсири и гордостта на всеки вещер — два специални меча. Единствени по рода си остриета, които Гералт пази като зениците на очите си.
Но ето че някой ги открадва с хитрост…
А в района на Погорие, по западната граница на Темерия, се пръква ново чудовище. Страшилище, погубило десетки души, срещу което и войниците, и магьосниците са безсилни. Някои вярват, че това е упир, а други — призован от чужди измерения демон. Каквато и да е истината, създанието трябва да бъде спряно, преди да е избило всички.
И Гералт ще го спре. Стига да си върне мечовете.
Само че вещерите имат много врагове и част от тях не са чудовища.
Задава се буря. Невиждана буря.
Като смесва елементи от полската история, скандинавския фолклор и славянската митология, Сапковски създава вълшебен средновековен свят, който едновременно ще ви ужаси, разсмее и очарова.„Свеж полъх във вече поизчерпан жанр. Не пропускайте!“ Фентъзи Бук Ривю***
Анджей Сапковски (р. 1948 г.) е полски писател. Носител е на множество литературни отличия, сред които две награди на Европейското общество за научна фантастика, „Дейвид Гемел“ и „Световна награда за фентъзи за цялостен принос“. Книгите му са преведени на 19 езика, като най-известни сред тях са романите и сборниците от фентъзи цикъла „Вещерът“. Те стават бестселъри на „Ню Йорк Таймс“ и са екранизирани, превърнати са в комикси и успешни видеоигри, а в момента Netflix готвят нов тв сериал по поредицата, като проектът е поверен на Томаш Багински, режисьор на номинирания за Оскар анимационен филм „Катедралата“.
Oto nowy Sapkowski i nowy Wiedźmin. Mistrz polskiej fantastyki znowu zaskakuje. «Sezon burz» nie opowiada bowiem o młodzieńczych latach białowłosego zabójcy potworów ani o jego losach po śmierci/nieśmierci kończącej ostatni tom sagi.
«Nigdy nie mów nigdy!» W powieści pojawiają się osoby doskonale czytelnikom znane, jak wierny druh Geralta — bard i poeta Jaskier — oraz jego ukochana, zwodnicza czarodziejka Yennefer, ale na scenę wkraczają też dosłownie i w przenośni postaci z zupełnie innych bajek. Ludzie, nieludzie i magiczną sztuką wyhodowane bestie. Opowieść zaczyna się wedle reguł gatunku: od trzęsienia ziemi, a potem napięcie rośnie. Wiedźmin stacza morderczą walkę z drapieżnikiem, który żyje tylko po to, żeby zabijać, wdaje się w bójkę z rosłymi, niezbyt sympatycznymi strażniczkami miejskimi, staje przed sądem, traci swe słynne miecze i przeżywa burzliwy romans z rudowłosą pięknością, zwaną Koral. A w tle toczą się królewskie i czarodziejskie intrygi. Pobrzmiewają pioruny i szaleją burze. I tak przez 404 strony porywającej lektury.
«Wiedźmin. Sezon Burz» to w wiedźmińskiej historii rzecz osobna, nie prapoczątek i nie kontynuacja. Jak pisze Autor: «Opowieść trwa. Historia nie kończy się nigdy…»
1 ... 62 63 64 65 66 67 68 69 70 ... 133
Перейти на страницу:

При странстванията си в търсене на работа, Гералт по принцип се стараеше да избягва районите, в които често избухваха въоръжени стълкновения, защото на такива места се работеше трудно. След един-два сблъсъка с редовната армия, наемниците или мародерите, селяните започваха да твърдят, че вилнеещите в района върколак, стрига, трол под моста или вихт от могилата не представляват чак такъв проблем и че не си струва да се харчат пари за вещер. Че е по-добре парите да се изразходват спешно за възстановяване на изгорената от армията колиба или за купуването на нови кокошки в замяна на онези, които войниците са откраднали и изяли. По тази причина Гералт не беше добре запознат с районите в Емблония или, според по-късните карти, с Понтария и Приречие. Нямаше никаква представа кое от посочените на стълба населени места е най-близко и в коя посока трябва да поеме на кръстопътя, за да може по най-бързия начин да се прости с безлюдната пустош и да се добере до някаква цивилизация.

Реши да потегли към Финдетан, на север. Горе-долу в тази посока се намираше Новиград, до който трябваше да се добере, и то не по-късно от петнайсети юли, ако искаше да си върне мечовете.

След час бърз ход се натъкна точно на онова, което толкова силно искаше да избегне.

* * *

В непосредствена близост до сечището имаше селскостопанска ферма, покрита със слама колиба и няколко кошари. За това, че там се твори нещо нередно, свидетелстваше силният кучешки лай и яростните крясъци на домашни птици. Виковете на дете и женски плач. Ругатните…

Той се приближи, като проклинаше наум лошия си късмет и скрупулите си.

Във въздуха хвърчаха пера, един от въоръжените мъже привързваше към седлото уловената птица. Втори военен налагаше с пръчка гърчещия се на земята селянин. Друг се бореше с жена в разкъсана рокля и вкопченото в нея момче.

Без да се церемони, Гералт отиде и хвана вдигнатата ръка с пръчката, изви я назад. Военният нададе вой. Гералт го блъсна в стената на кошарата. Сграбчи за яката втория, издърпа го от жената и го тласна към оградата.

— Марш оттук — отсече той. — Веднага.

Бързо издърпа меча си, за да покаже на всички, че трябва да се отнесат със съответната сериозност към случващото се. И да си дадат ясна сметка за възможните последици от неуместното си поведение. Единият от военните се разсмя гръмко. Втори последва примера му, сграбчи дръжката на меча си.

— Ти на кого вдигаш ръка, скитнико? Смъртта ли си търсиш?

— Марш оттук, казах.

Военният, който връзваше птицата, се обърна. И се оказа жена. Симпатична, ако не се смятат злобно присвитите очи.

— Да не би животът да не ти е мил? — Жената умееше, както се оказа, да присвива устните си още по-злобно. — Или може би си умствено изостанал? Да броиш ли не можеш? Ще ти помогна. Ти си един, а ние сме трима. Значи сме повече. Значи трябва още сега да ни обърнеш гръб и да се ометеш оттук с пълна скорост. Докато още имаш крака.

— Марш оттук. Няма да повтарям.

— Аха. Значи трима за теб са нищо. А дванайсет?

Наоколо затропаха копита. Вещерът се огледа. Девет въоръжени конници. Насочили към него пики и копия.

— Ти! Палавнико! Меча на земята!

Той не се подчини. Отскочи към кошарата, за да успее поне да защити гърба си.

— Какво става, Фрига?

— Тоя заселник ни се опъна — изсумтя наречената Фрига жена. — Каза, че няма да плаща данък, защото вече е платил, дрън, дрън, дрън. Захванахме се да му наливаме ум в главата и изведнъж отнякъде довтаса този белокосият. Явно е някакъв благороден рицар, защитник на бедните и угнетените. Сам-самичък, а ни скача.

— Скоклив, значи? — засмя се един от конниците, докато напираше към Гералт с коня си и го заплашваше с копието. — Да видим как ще ни подскача.

— Хвърли меча — нареди конникът, който носеше шапка с пера, очевидно командирът. — Мечът на земята!

— Да го намушкам ли, Шевлов?

1 ... 62 63 64 65 66 67 68 69 70 ... 133
Перейти на страницу:
0
Сюжет
  • 1
  • 2
  • 3
  • 4
  • 5
  • 6
  • 7
  • 8
  • 9
  • 10
0
Атмосфера
  • 1
  • 2
  • 3
  • 4
  • 5
  • 6
  • 7
  • 8
  • 9
  • 10
0
Главный герой
  • 1
  • 2
  • 3
  • 4
  • 5
  • 6
  • 7
  • 8
  • 9
  • 10
0
Общее впечатление
  • 1
  • 2
  • 3
  • 4
  • 5
  • 6
  • 7
  • 8
  • 9
  • 10
Итоговая оценка: 0.0 из 10 (голосов: 0 / История оценок)