Бесплатная библиотека
Читайте книгу на сайте или телефоне
READ-E-BOOK » Фэнтези » Сезонът на бурите
Сезонът на бурите - Читать Любимую Русскую Полную Книгу 👉 Read-E-Book.com

Сезонът на бурите

Электронная книга - «Сезонът на бурите». Краткое содержание книги:

„Сезонът на бурите“ излиза за пръв път на български език. Това не е предистория, нито продължение на поредицата, а напълно самостоятелен роман.
Гералт от Ривия, един от последните вещери, е смъртоносен мутант, създаден с алхимия и магия. Въпреки че работи като наемен убиец, неговото призвание е да убива не хора, а свръхестествени чудовища, от които треперят дори армиите на кралете. Надарен с нечовешка бързина и сила, той унищожава злите твари с помощта на магически Знаци, вълшебни еликсири и гордостта на всеки вещер — два специални меча. Единствени по рода си остриета, които Гералт пази като зениците на очите си.
Но ето че някой ги открадва с хитрост…
А в района на Погорие, по западната граница на Темерия, се пръква ново чудовище. Страшилище, погубило десетки души, срещу което и войниците, и магьосниците са безсилни. Някои вярват, че това е упир, а други — призован от чужди измерения демон. Каквато и да е истината, създанието трябва да бъде спряно, преди да е избило всички.
И Гералт ще го спре. Стига да си върне мечовете.
Само че вещерите имат много врагове и част от тях не са чудовища.
Задава се буря. Невиждана буря.
Като смесва елементи от полската история, скандинавския фолклор и славянската митология, Сапковски създава вълшебен средновековен свят, който едновременно ще ви ужаси, разсмее и очарова.„Свеж полъх във вече поизчерпан жанр. Не пропускайте!“ Фентъзи Бук Ривю***
Анджей Сапковски (р. 1948 г.) е полски писател. Носител е на множество литературни отличия, сред които две награди на Европейското общество за научна фантастика, „Дейвид Гемел“ и „Световна награда за фентъзи за цялостен принос“. Книгите му са преведени на 19 езика, като най-известни сред тях са романите и сборниците от фентъзи цикъла „Вещерът“. Те стават бестселъри на „Ню Йорк Таймс“ и са екранизирани, превърнати са в комикси и успешни видеоигри, а в момента Netflix готвят нов тв сериал по поредицата, като проектът е поверен на Томаш Багински, режисьор на номинирания за Оскар анимационен филм „Катедралата“.
Oto nowy Sapkowski i nowy Wiedźmin. Mistrz polskiej fantastyki znowu zaskakuje. «Sezon burz» nie opowiada bowiem o młodzieńczych latach białowłosego zabójcy potworów ani o jego losach po śmierci/nieśmierci kończącej ostatni tom sagi.
«Nigdy nie mów nigdy!» W powieści pojawiają się osoby doskonale czytelnikom znane, jak wierny druh Geralta — bard i poeta Jaskier — oraz jego ukochana, zwodnicza czarodziejka Yennefer, ale na scenę wkraczają też dosłownie i w przenośni postaci z zupełnie innych bajek. Ludzie, nieludzie i magiczną sztuką wyhodowane bestie. Opowieść zaczyna się wedle reguł gatunku: od trzęsienia ziemi, a potem napięcie rośnie. Wiedźmin stacza morderczą walkę z drapieżnikiem, który żyje tylko po to, żeby zabijać, wdaje się w bójkę z rosłymi, niezbyt sympatycznymi strażniczkami miejskimi, staje przed sądem, traci swe słynne miecze i przeżywa burzliwy romans z rudowłosą pięknością, zwaną Koral. A w tle toczą się królewskie i czarodziejskie intrygi. Pobrzmiewają pioruny i szaleją burze. I tak przez 404 strony porywającej lektury.
«Wiedźmin. Sezon Burz» to w wiedźmińskiej historii rzecz osobna, nie prapoczątek i nie kontynuacja. Jak pisze Autor: «Opowieść trwa. Historia nie kończy się nigdy…»
1 ... 60 61 62 63 64 65 66 67 68 ... 133
Перейти на страницу:

Гигантът издърпа пленницата на седлото. Спокойната до този момент изродка започна да се мята, да рита с крака, започна да вие под чувала. Но нищо не се получи, чувалът беше завързан надеждно.

— Откъде да знам — каза Фиш, — че получавам онова, за което плащам? Ами ако е първото момиче, което ти е попаднало пред очите? Може дори да е от това село.

— В измама ли ме подозираш?

— Съвсем не, съвсем не — побърза да си върне думите назад Фиш и за това му помогна видът на Върлината, който поглаждаше закачената на седлото брадва. — Вярвам ти, Шевлов. Знам, че думата ти тежи. Пък и в края на краищата се познаваме, нали? От добрите стари времена…

— Бързам, Фиш. Службата зове.

— Довиждане, сержанте.

— Интересно за какво им е — каза Върлината, докато ги изпращаше с поглед. — Тая изродка. Не попита ли?

— Не съм — отвърна студено Шевлов. — Защото за такива неща никога не се пита.

Той донякъде съчувстваше на изродката. Съдбата ѝ не го вълнуваше особено, но се досещаше, че изобщо няма да е щастлива.

Глава дванайсета

В един свят, където смъртта е ловец, няма време за съжаления или съмнения. Има време единствено за решения. Не е важно какви са решенията. Нищо не може да бъде по-сериозно или по-малко сериозно от нещо друго. В един свят, където смъртта е ловец, няма малки или големи решения. Има само решения, които воинът взима пред лицето на неизбежната си смърт.

Карлос Кастанеда, „Колелото на времето“

(превод Нели Константинова)

На кръстопътя имаше пътеуказател, стълб със забити дъски, показващи четирите посоки на света.

* * *

Утрото го завари там, където беше паднал, след като порталът го беше изхвърлил; на мократа от росата трева, в храстите край някакво блато или езерце, гъмжащо от птици, чието бръщолевене и крякане го разбуди от тежкия и изморителен сън. През нощта беше изпил вещерския еликсир, който винаги носеше предвидливо със себе си, в сребърно шишенце, прибрано в пришития към колана тайник. Еликсирът, наричан Вилга, се считаше за панацея против всякакъв вид отравяния, инфекции и последствията от всякакви отрови и токсини. Вилгата беше спасявала Гералт повече пъти, отколкото можеше да си спомни, само че изпиването на настойката никога не беше имало такива последствия, както сега. В продължение на цял час след приема ѝ той се бореше с гърчове и невероятно силни пориви за повръщане, защото беше наясно, че не може да си позволи да повърне. Накрая, макар и да спечели борбата, умореният Гералт потъна в дълбок сън. Който можеше и да е последствие от съвместното действие на скорпионовата отрова, еликсира и използването на телепортация.

Що се отнася до пътуването, той не беше сигурен какво точно се е случило; не знаеше как и защо създаденият от Дегерлунд портал го е изхвърлил тук, в тази блатиста пустош. Съмняваше се, че магьосникът го е направил умишлено, по-скоро беше станала обикновена телепортационна авария — нещо, от което се беше страхувал през цялата седмица. Беше слушал много за подобни произшествия, а и беше виждал няколко с очите си — вместо да изпрати пътника там, където трябва, порталът го прехвърляше на съвсем различно, случайно подбрано място.

Когато дойде на себе си, в дясната си ръка държеше меч, а в лявата стискаше парче плат, което на сутринта разпозна като маншет на риза. Платът беше срязан гладко, като с нож. По него не се виждаха никакви следи от кръв, очевидно телепортът не беше прерязал ръката, а само ризата на магьосника. Гералт съжали, че е само ризата.

Най-ужасната авария на портал, която завинаги го отблъсна от телепортирането, Гералт беше видял в началото на вещерската си кариера. Сред новобогаташите, богатите и златната младеж тогава беше на мода да се телепортират от място на място и някои магьосници им предоставяха това развлечение срещу баснословни суми. Веднъж — точно когато вещерът беше там — любителят на телепортацията се появи през портала разрязан на две по вертикала. Приличаше на отворена кутия на контрабас. После всичко се разпадна и разпиля. След този случай увлечението по телепортацията значително намаля.

„В сравнение с нещо такова — помисли си той — приземяването в блатото си е просто разкош.“

Все още не възвърнал пълните си сили, той чувстваше замайване и гадене. Но нямаше време за почивка. Гералт знаеше, че порталите оставят следи, магьосниците можеха да проследят пътя на телепорта. Ако беше станала авария обаче, както подозираше вещерът, проследяването му щеше да бъде почти невъзможно. Въпреки това не беше разумно да остава твърде дълго в непосредствена близост до мястото на приземяване.

1 ... 60 61 62 63 64 65 66 67 68 ... 133
Перейти на страницу:
0
Сюжет
  • 1
  • 2
  • 3
  • 4
  • 5
  • 6
  • 7
  • 8
  • 9
  • 10
0
Атмосфера
  • 1
  • 2
  • 3
  • 4
  • 5
  • 6
  • 7
  • 8
  • 9
  • 10
0
Главный герой
  • 1
  • 2
  • 3
  • 4
  • 5
  • 6
  • 7
  • 8
  • 9
  • 10
0
Общее впечатление
  • 1
  • 2
  • 3
  • 4
  • 5
  • 6
  • 7
  • 8
  • 9
  • 10
Итоговая оценка: 0.0 из 10 (голосов: 0 / История оценок)