Сезонът на бурите
- Автор: Сапковский Анджей
- Серия: Вещерът #9
- Год: 2017
- Язык: болгарский
- Год: Колибри
- ISBN: 978-619-02-0066-6
- Переводчик: Васил Велчев
- Жанр: Фэнтези
Электронная книга - «Сезонът на бурите». Краткое содержание книги:
Гералт от Ривия, един от последните вещери, е смъртоносен мутант, създаден с алхимия и магия. Въпреки че работи като наемен убиец, неговото призвание е да убива не хора, а свръхестествени чудовища, от които треперят дори армиите на кралете. Надарен с нечовешка бързина и сила, той унищожава злите твари с помощта на магически Знаци, вълшебни еликсири и гордостта на всеки вещер — два специални меча. Единствени по рода си остриета, които Гералт пази като зениците на очите си.
Но ето че някой ги открадва с хитрост…
А в района на Погорие, по западната граница на Темерия, се пръква ново чудовище. Страшилище, погубило десетки души, срещу което и войниците, и магьосниците са безсилни. Някои вярват, че това е упир, а други — призован от чужди измерения демон. Каквато и да е истината, създанието трябва да бъде спряно, преди да е избило всички.
И Гералт ще го спре. Стига да си върне мечовете.
Само че вещерите имат много врагове и част от тях не са чудовища.
Задава се буря. Невиждана буря.
Като смесва елементи от полската история, скандинавския фолклор и славянската митология, Сапковски създава вълшебен средновековен свят, който едновременно ще ви ужаси, разсмее и очарова.„Свеж полъх във вече поизчерпан жанр. Не пропускайте!“ Фентъзи Бук Ривю***
Анджей Сапковски (р. 1948 г.) е полски писател. Носител е на множество литературни отличия, сред които две награди на Европейското общество за научна фантастика, „Дейвид Гемел“ и „Световна награда за фентъзи за цялостен принос“. Книгите му са преведени на 19 езика, като най-известни сред тях са романите и сборниците от фентъзи цикъла „Вещерът“. Те стават бестселъри на „Ню Йорк Таймс“ и са екранизирани, превърнати са в комикси и успешни видеоигри, а в момента Netflix готвят нов тв сериал по поредицата, като проектът е поверен на Томаш Багински, режисьор на номинирания за Оскар анимационен филм „Катедралата“.
Oto nowy Sapkowski i nowy Wiedźmin. Mistrz polskiej fantastyki znowu zaskakuje. «Sezon burz» nie opowiada bowiem o młodzieńczych latach białowłosego zabójcy potworów ani o jego losach po śmierci/nieśmierci kończącej ostatni tom sagi.
«Nigdy nie mów nigdy!» W powieści pojawiają się osoby doskonale czytelnikom znane, jak wierny druh Geralta — bard i poeta Jaskier — oraz jego ukochana, zwodnicza czarodziejka Yennefer, ale na scenę wkraczają też dosłownie i w przenośni postaci z zupełnie innych bajek. Ludzie, nieludzie i magiczną sztuką wyhodowane bestie. Opowieść zaczyna się wedle reguł gatunku: od trzęsienia ziemi, a potem napięcie rośnie. Wiedźmin stacza morderczą walkę z drapieżnikiem, który żyje tylko po to, żeby zabijać, wdaje się w bójkę z rosłymi, niezbyt sympatycznymi strażniczkami miejskimi, staje przed sądem, traci swe słynne miecze i przeżywa burzliwy romans z rudowłosą pięknością, zwaną Koral. A w tle toczą się królewskie i czarodziejskie intrygi. Pobrzmiewają pioruny i szaleją burze. I tak przez 404 strony porywającej lektury.
«Wiedźmin. Sezon Burz» to w wiedźmińskiej historii rzecz osobna, nie prapoczątek i nie kontynuacja. Jak pisze Autor: «Opowieść trwa. Historia nie kończy się nigdy…»
— Мислех да го задържа. — Гералт погледна острието. — Като компенсация за усилията. Но размислих. Няма да нося бандитско оръжие.
Той подхвърли оръжието нагоре. Острието се заби в гредите, затрепери. Зъбите на бледата като пергамент Фрига проблеснаха иззад изкривените ѝ устни. Тя се приведе и с едно бързо движение измъкна кама от ботуша си.
— А това вече — каза Гералт, като я гледаше право в очите — е много глупава идея.
Откъм пътя се дочу тропот на копита, пръхтене на коне, дрънкане на оръжия. Пред станцията изведнъж се появиха много ездачи.
— На ваше място — обърна се вещерът към тримата — щях да седна на пейката в ъгъла. И да се престоря, че ме няма тук.
Вратата се отвори с трясък, зазвънтяха шпори и в помещението влязоха войници с шапки от лисича кожа и къси черни куртки със сребърни ширити. Водеше ги мустакат мъж с червен колан.
— Кралска служба! — обяви той, отпуснал юмрука си върху затъкнатия в колана му боздуган. — Вахмистър Ковач, втори ескадрон на първа бандерия от въоръжените сили на милостиво управляващия крал Фолтест, владетел на Темерия, Понтария и Махакам. В преследване на реданска банда.
Седналите на пейката в ъгъла Фрига, Трент и Лигенза изключително съсредоточено гледаха върховете на обувките си.
— Границата беше прекосена от коварна група редански грабители, наемническа сган и обирджии — продължи вахмистър Ковач. — Разбойниците повалят граничните стълбове, палят, грабят, измъчват и убиват поданиците на краля. След сблъсъците с кралската армия избягаха срамно, крият се по горите, търсят възможност да прекосят границата. Може да са се появили наблизо. Предупреждавам, че всяка оказана им помощ, предоставяне на информация или какъвто и да е вид подкрепа ще бъде разглеждана като измяна и наказана с обесване. Виждали ли сте тук някакви непознати? Новодошли? Имам предвид подозрителни? И трябва да ви кажа, че за издаването на бандитите или оказването на помощ при залавянето им се полага награда. Сто орена. Господин пощаджия?
Пощаджията сви рамене, прегърби се, промърмори нещо и започна да чисти тезгяха, като се приведе ниско над него.
Вахмистърът се огледа и с подрънкване на шпорите се приближи до Гералт.
— Ти си… А! Теб като че ли съм те виждал вече. В Марибор. По белите коси те познах. Ти си вещер, нали? Ловец и убиец на най-различни чудовища. Нали?
— Точно така.
— Значи, нямам нищо против теб и професията ти е благородна — каза вахмистърът, след което погледна към Адарио Бах. — Господин джуджето също е извън подозрение, сред грабителите не са забелязани никакви джуджета. Но за да спазя протокола, трябва да попитам: Какво търсите в станцията?
— Дойдох с дилижанса от Цидарис и чакам да се прехвърля на друг. Времето минава бавно, седим си тук с господин вещера, разговаряме и превръщаме бирата в урина.
— Прехвърляне, значи — повтори вахмистърът. — Ясно. А вие двамата? Какви сте? Да, вие, вас питам!
Трент отвори уста. Примигна. И промърмори нещо.
— Какво? Какво? Стани! Кой си ти?
— Оставете го, господин офицер — рече спокойно Адарио Бах. — Това е моят слуга, аз го наех. Глупав е, пълен идиот. По рождение. За щастие, по-малките му братя и сестри са нормални. Майка им най-после успя да разбере, че когато е бременна, не бива да пие вода от локвите пред инфекциозната болница.
Трент отвори още по-широко устата си, наведе глава, застена и замуча. Лигенза също замърмори и направи движение, сякаш искаше да се изправи. Джуджето отпусна ръка на рамото му.
— Седни, момче. И мълчи, мълчи. Познавам теорията за еволюцията, знам от какво същество е произлязъл човекът, не е необходимо непрекъснато да ми го напомняш. И вие му простете, господин командир. Той също е мой слуга.
— Добре… — Вахмистърът отново се огледа подозрително. — Слуги, значи. Щом казвате… А тя коя е? Младото момиче, облечено в мъжки дрехи? Хей! Стани, искам да те огледам. Коя си ти? Отговаряй като те питат!
— Хе-хе, господин командир — засмя се джуджето. — Тя ли? Тя е блудница, момиче с леко поведение. Наех я в Цидарис, за да я чукам. Като имаш задник под ръка, пътят не е толкова тягостен, това всеки философ може да ви потвърди.