Космически хищници [bg]

— Ще започне да убива и не виждам как може да го спрем, освен като се изтеглим в машинното отделение. Както и Смит, аз също смятам, че то е в състояние да ни последва и там.

— Имате ли някакви предложения? — това беше капитан Лийт.

Корита се засуети.

— Честно казано, не. Но според мен не трябва да забравяме, че имаме срещу себе си създание, намиращо се в примитивния стадий на своя цикъл: Земята и собственият син — или казано по-абстрактно — собствеността и родът са свещени за него. Той се сражава сляпо срещу всяко посегателство. Подобно на растение се вкопчва в своето парче земя и пуска дълбоко корени, с които храни потомството си.

Корита се поколеба и добави:

— Това е обобщената картина, господа. И за момента аз не виждам каква е ползата от нея.

— Ако трябва да бъда откровен — намеси се и капитан Лийт, — аз също не виждам как вашето обобщение може да ни помогне. Предлагам всички шефове на отдели да се консултират по личните си честоти със своите подчинени. Докладвайте след пет минути, в случай че някой е предложил нещо ценно.

Гросвенър, който нямаше асистенти в своя отдел, каза:

— Дали не бих могъл да задам няколко въпроса на господин Корита, докато вървят разискванията по отдели?

Капитан Лийт кимна с глава.

— Ако никой друг не възразява, имате моето разрешение.

Възражения нямаше и Гросвенър попита:

— Господин Корита, можете ли да ми отделите малко време?

— Кой е насреща?

— Гросвенър.

— О, господин Гросвенър! Сега вече ви познах. Слушам ви.

— Вие споменахте за инстинкта да се вкопчва в своето парче земя. Ако това създание принадлежи към примитивния стадий на своята цивилизация, би ли могло то да допусне, че ние имаме различно отношение към нашата собственост?

— В никакъв случай.

— С други думи, то би построило своите планове с пълната убеденост, че ние никога няма да се опитаме да му избягаме, тъй като сме фанатично привързани към своя кораб.

— И това ще бъде едно доста разумно предположение от негова страна. Ние не можем да напуснем кораба и да оцелеем.

Гросвенър се забави за миг.

— Но ние сме в етап, когато собствеността не означава много за нас. Ние не сме сляпо привързани към нея.

— Струва ми се, че все още не ви разбирам — озадачено каза Корита.

— Просто продължавам мисълта ви към нейното логично заключение при тази ситуация.

В разговора се намеси капитан Лийт:

— Господин Гросвенър, мисля, че започвам да се досещам за посоката на вашите разсъждения. Смятате ли да предложите нов план?

— Да — отвърна Гросвенър и без да иска гласът му трепна.

Капитан Лийт заговори енергично: