Космически хищници [bg]

— Според мен — обади се някой зад Гросвенър, — корабът трябва да се върне обратно.

Гросвенър не можа да разпознае гласа, но който и да беше, не каза нищо повече. Нексиалистът погледна напред и видя, че директорът Кент не вдига очи от окуляра на телескопа. Кент или беше решил, че забележката не заслужава отговор, или не я беше чул. А и никой не сметна за нужно да я коментира.

В последвалото мълчание Гросвенър настрои комуникатора върху облегалката на стола си и малко по-късно забеляза неясния образ на онова, което Кент и Лестър виждаха направо през телескопа. Постепенно той престана да се оглежда наоколо и впи поглед в нощната гледка на екрана. Корабът им се намираше на границите на галактиката, но и най-близките звезди все още бяха толкова далеч, че телескопът едва успяваше да улови безбройните блестящи точици, образуващи спиралната мъглявина M-33 в съзвездието на Андромеда — крайната цел на тяхното пътуване.

Гросвенър вдигна очи точно когато Лестър се отдръпна от телескопа.

— Това е невероятно — каза астрономът. — Ние долавяме импулси, идващи от галактика с милиарди слънца. — Замълча за миг и продължи: — Директоре, струва ми се, че този проблем излиза от компетенцията на един астроном.

Кент, който също се откъсна от окуляра, го репликира:

— Всяко нещо с размерите на галактика влиза в категорията на астрономическите явления. Или може би ще ми посочите науката, занимаваща се с това?

Лестър се поколеба, преди да отговори:

— Размерите са фантастични. Но мисля, че още е рано да смятаме това за галактика. Може би сме атакувани от концентриран лъч, насочен към нашия кораб.

Кент се обърна към събралите се мъже, разположили се пред големия цветен панел за контрол:

— Някакви предложения или идеи? — попита той. Гросвенър се огледа с надеждата, че неизвестният човек, който се бе обадил преди, ще се изкаже пак. Но който и да беше той, запази мълчание.

Безспорно хората вече не говореха така свободно, както при ръководството на Мортън. По един или друг начин Кент беше дал да се разбере, че смята всички мнения, освен изказаните от началниците на отдели, за незначителни. Стана и ясно, че според него нексиализмът не заслужава да има собствен отдел на борда на „Спейс Бийгъл“. Само благодарение на това, че се виждаха рядко, Кент и Гросвенър успяваха да запазят добрия тон. През последните няколко месеца, за да укрепи позициите си, и.д. директорът бе прокарал пред съвета няколко предложения, даващи на канцеларията му по-големи правомощия при определени дейности под предлог, че така се избягва дублирането на усилия.

Гросвенър беше сигурен, че само с друг нексиалист може да разговаря за това, колко е важно на този кораб да се насърчава личната инициатива, пък било и за сметка на ефективността. Той не си бе направил труда да протестира и така още няколко дребни наглед ограничения бяха наложени върху хората на борда, и без друго потискани и контролирани в опасна степен.