Космически хищници [bg]

— Благодаря, приятелю — отвърна Гросвенър.

За миг напрежението поспадна.

— Гроув — обади се един техник от Математико-биологичния отдел, — защо не му кажеш на този още някоя добра дума, може да помогне.

— Винаги съм обичал военните — поде другия с подрезгавял глас, но така че да го чуят онези при оръдието: — Сега вече се надявам, че ще ми дадат необходимата допълнителна секунда.

Гросвенър почти не чуваше колегите си. Щяха да служат за примамка, мислеше си отново той. И нито една от групите нямаше да знае кога опасността е връхлетяла другите. В критичния момент от дюзата щеше да изскочи трасиращ лъч. Около него и покрай него щеше да бликне убийствена, тиха и невидима радиация. Когато всичко свършеше, оцелелите щяха да докладват на капитан Лийт по личната му, честота. А пък той своевременно щеше да съобщи на останалите групи.

— Господин Гросвенър!

Резкият глас накара нексиалистът инстинктивно да се хвърли на пода. Удари се болезнено, но почти веднага стана, когато позна гласа на капитан Лийт.

Останалите се изправяха мрачно на крака. Някой промърмори:

— По дяволите, това не беше честно.

Гросвенър стигна до комуникатора. Погледна направо по коридора и каза:

— Да, командире?

— Ще се качите ли веднага на седмо ниво? Централния коридор.

— Да, сър.

Гросвенър тръгна със свито сърце. Гласът на капитана бе прозвучал особено.

Нещо се беше случило.

На посоченото място се бе разиграла ужасна трагедия. Когато се приближи, той видя, че едно от атомните оръдия е паднало настрана. До него лежаха овъглените тела на трима от четиричленния екип на излъчвателя. На пода недалеч от тях се гърчеше и четвъртият, несъмнено поразен от вибрационен заряд. В далечния край на оръдието бяха проснати още двадесетина мъже, сред които и директорът Мортън.

Спасителните работи очевидно бяха започнали преди няколко минути и вероятно повечето пострадали вече се намираха в машинното отделение под грижите на доктор Егърт и неговия екип.

Гросвенър спря пред набързо издигнатата бариера на мястото, където коридорът завиваше. Капитан Лийт стоеше там. Командирът беше блед, но спокоен. След малко Гросвенър знаеше всичко.

Икстл се бе появил. Един млад техник — капитан Лийт не го назова по име — се паникьосал и вместо да се хвърли на пода, открил огън с вибратора по чудовището, но поразил екипа на излъчвателя, зашеметявайки всички до един. Очевидно те се поколебали за миг, виждайки техника в огневата им линия. След това трагичните събития се развили лавинообразно. Трима от членовете на тази група паднали върху оръдието и го прекатурили. То повлякло и четвъртия, чиято ръка за беда била още върху активиращия бутон и той неволно го натиснал за част от секундата.