Космически хищници [bg]

Гросвенър тръсна глава и попита:

— И този път ли плени човек?

— Не.

Гросвенър замълча. Както и останалите, той можеше само да гадае защо чудовището се нуждае от живи същества. Едно от тези предположения се основаваше на хипотезата на Корита, че то се намира в примитивен обществен стадий и е погълнат изцяло от стремежа за възпроизводство. Това предполагаше смразяващата кръвта възможност характерът на неговата репродукция да го заставя да търси нови и нови човешки жертви.

— Допускам, че то пак ще се появи — отбеляза капитан Лийт. — Предлагам да оставим засега оръдията там, където са, и да завършим енергийното захранване на трите нива. Седмото е готово, деветото почти и затова бихме могли да продължим с осмото. Що се отнася до ефективността на този план, трябва да отчетем факта, че в момента чудовището държи в плен трима души, като не броим Ван Гросен. Във всеки един от случаите то е било видяно да се насочва надолу. Щом приключим със захранването на трите нива, ще се качим на деветото. След като залови поредната си жертва, ще изчакаме малко и после господин Пенънс ще активира силовото поле. Създанието ще се сблъска с осмото ниво и ще установи, че към него е подадена енергия. Ако се опита да го преодолее, ще открие, че седмото ниво също е захранено. Ако реши да тръгне нагоре, ще се натъкне на деветото. И в двата случая ще го принудим да влезе в контакт със захранени нива. — Командирът направи пауза, погледна замислено към Гросвенър и добави: — Знам, че според вас контактът с едно ниво няма да го убие. Но вие не бяхте толкова сигурен, в случай че те са две.

Гросвенър се поколеба само за миг:

— Приемам, че забележката ви е основателна. Всъщност ние можем само да гадаем как точно ще го засегне силовото поле. Може би накрая всички ще бъдем приятно изненадани.

Нексиалистът сам не си вярваше. Но при сегашната ситуация трябваше да има предвид убежденията и надеждите на хората. Само едно действително събитие можеше да повлияе на умовете на някои от тях. Едва когато реалността променеше идеите им, те щяха да бъдат емоционално готови за по-драстични решения.

На Гросвенър му се струваше, че бавно, но уверено се учи как да въздейства на хората. Не беше достатъчно да имаш информация и знания, не беше достатъчно да си прав. Те трябваше да бъдат предразполагани и убеждавани. Понякога това изискваше повече време, отколкото можеше да бъде отделено, без да възникнат опасности. Понякога изобщо се оказваше невъзможно. И така рухваха цивилизации, губеха се сражения пропадаха експедиции, тъй като носителите на спасителни идеи не успяваха да използват древния ритуал на убеждението.