![Космически хищници [bg] - Читать Любимую Русскую Полную Книгу 👉 Read-E-Book.com](/uploads/posts/books/9/6/3/7/kosmicheski-hishchnici-bg-download.jpg)
Космически хищници [bg]
- Автор: Ван Вогт Альфред Элтон
- Серия: Спейс Бийгъл #1
- Год: 1998
- Язык: болгарский
- Год: Аргус
- ISBN: 954-570-038-6
- Переводчик: Станимир Йотов
- Жанр: Научная фантастика
Электронная книга - «Космически хищници [bg]». Краткое содержание книги:
Смайващ парад на невероятни същества, населяващи космоса, и безспорно един от най-живите и успешни романи на американския фантаст. Стан Барет „Каталог на душите и циклите в SF“
Речта му бе прекъсната от нечий ужасен вик.
— Пипна ме!… Бързо!… Разкъсва костюма ми… — Думите бяха удавени в клокочене.
— Това беше Дак — каза трескаво Гросвенър, — главен асистент в отдела по геология. — Той вече без усилие разпознаваше гласовете.
Прозвуча друг, писклив глас:
— Спуска се надолу. Видях го да отива надолу!
— Захранването е включено — обади се трети, по-овладян глас. Това беше Пенънс.
Гросвенър откри, че се взира с интерес в краката си. Там искряха сини огънчета. Малките езичета на красивия пламък се надигаха алчно и се спираха на няколко сантиметра от гумирания костюм, сякаш смутени от някаква невидима силова преграда. Не се чуваше никакъв звук. Главата му беше празна. Той хвърли поглед към коридора, който сякаш бе оживял в призрачното синьо сияние. За миг му се стори, че вижда не пода, а недрата на кораба.
Илюзията изчезна и пред омагьосания му поглед отново заиграха ожесточено сините пламъци на захранването, опитващи се да пробият защитния му костюм.
Пенънс заговори отново, този път шепнешком:
— Ако всичко се развива според плана, изчадието сега е приклещено на седмото или осмото ниво.
Капитан Лийт нареди своевременно:
— Всички мъже с имена от „А“ до „Л“ да ме последват към седмото ниво! Групата от „М“ до „Я“ — с господин Пенънс на осмото ниво! Всички стрелкови отряди остават на постовете си! Снимачните екипи, действайте според указанията!
Няколко мъже пред Гросвенър бяха замръзнали на местата си на втория завой след асансьорите на седмо ниво. Нексиалистът видя проснатото пред тях на пода човешко тяло. Създаваше се впечатление, че блестящите пръсти на синия огън го придържат към метала. Капитан Лийт наруши тишината:
— Вдигнете го!
Двама мъже тръгнаха предпазливо напред и докоснаха тялото. Сините пламъци се стрелнаха към тях, сякаш опитвайки се да ги отблъснат. Те се отдръпнаха и дяволските енергийни окови се отпуснаха. Внесоха тялото в един от асансьорите към десетото, незахранено ниво. Гросвенър последва колегите си и се спря мълчаливо. Жертвата бе положена на пода. Безжизненото тяло продължи да потрепва още няколко минути, докато смъртта го успокои.
— Чакам рапорт — отсече капитан Лийт.
Миг по-късно Пенънс каза:
— Хората са разположени на трите нива според плана. Те правят непрекъснато снимки с флуоритните камери. Ако чудовището е някъде наоколо, то ще бъде видяно. Ще ни трябват поне още тридесет минути.
Най-накрая рапортът дойде.
— Нищо! — Тонът на Пенънс отразяваше отчаянието му. — Командире, създанието вероятно е успяло да се измъкне невредимо.
На Гросвенър му се стори, че тези думи изразяват тревогите и съмненията на всеки един член от екипажа на „Спейс Бийгъл“.
Двадесет и първа глава
Мълчанието се проточи дълго. Авторитетите на кораба, които иначе бяха толкова категорични, сякаш бяха онемели. Гросвенър изостави временно новия план, който се бе родил в главата му. Постепенно осъзна реалността, пред която бе изправена експедицията. Но продължи да мълчи. Не беше редно той да заговори пръв.
Най-накрая тишината бе нарушена от главния химик Кент:
— Излиза, че нашият противник може да преминава с еднаква лекота както през неутрални, така и през захранени стени. Можем също да предположим, че контактът му с енергийните бариери не го притеснява особено. По всяка вероятност той се съвзема толкова бързо, че преходът от захранено към незахранено ниво не му отнема никакво време.
— Бих искал да чуя господин Зелър — каза капитан Лийт. — Къде се намирате сега?
— Говори Зелър! — Енергичният глас на металурга прозвуча по комуникатора. — Специалният защитен костюм е готов, капитане. И се заех с претърсването на корабния трюм.
— Колко време ще е необходимо, за да направите защитни костюми за целия екипаж на кораба?
Отговорът на Зелър се забави.
— Ще трябва да организираме производство — каза той накрая. — Първо трябва да изготвим необходимите инструменти. Успоредно с това ще включим в линията един реактор за произвеждането на устойчив метал. Както може би знаете, в началото костюмът е радиоактивен. Периодът на полуразпад е пет часа, което не е малко. Предполагам, че първият защитен костюм ще излезе от производствената линия след около двеста часа.
На Гросвенър оценката на металурга се стори предпазлива. Всъщност трудностите около производството на устойчив метал едва ли можеха да бъдат преувеличени. Думите на Зелър бяха накарали капитан Лийт да замълчи.