Космически хищници [bg]
- Автор: Ван Вогт Альфред Элтон
- Серия: Спейс Бийгъл #1
- Год: 1998
- Язык: болгарский
- Год: Аргус
- ISBN: 954-570-038-6
- Переводчик: Станимир Йотов
- Жанр: Научная фантастика
Электронная книга - «Космически хищници [bg]». Краткое содержание книги:
Смайващ парад на невероятни същества, населяващи космоса, и безспорно един от най-живите и успешни романи на американския фантаст. Стан Барет „Каталог на душите и циклите в SF“
Доколкото зависеше от него, той нямаше да позволи това да се случи и тук.
— Да — каза Гросвенър, — засега можем да оставим атомните излъчватели по местата им и да завършим захранването на подовете. После ще трябва да ги преместим. Подадената енергия ще доведе до критична точка, дори дюзата да не е отворена. Те ще избухнат.
Така прилагането на плана на Гросвенър бе отменено.
Двадесета глава
Икстл се появи още два пъти през стоте минути, необходими за захранването на осмо ниво. Оставаха му още шест яйца и той възнамеряваше да използва всички, с изключение на две. Безпокоеше го единствено фактът, че всеки следващ гуул му отнемаше все повече време. Съпротивата ставаше по-бдителна и организирана, а атомните оръдия по коридорите го принуждаваха да подбира жертвите си именно сред хората, които работеха с тях.
Осмо ниво бе захранено с енергия, екипажът евакуиран на девето, а оръдията прибрани. Гросвенър чу отсечения глас на капитан Лийт:
— Господин Пенънс, готов ли сте да използвате енергия?
— Да, сър — отвърна прегракнало инженерът и добави още по-дрезгаво: — Петима загинаха, а един е обречен. Извадихме късмет, но ще загубим най-малко още един човек.
— Чухте ли това, господа? Ще загубим най-малко още един. Животът на още един от нас ще бъде погубен, независимо дали това му харесва или не. — Гласът бе познат, но дълго бе мълчал. Мъжът продължи мрачно: — Тук е Грегъри Кент. Съжалявам, че съм принуден да говоря от безопасното машинно отделение, но доктор Егърт ми каза, че трябва да мине още седмица, преди да ме извади от списъка на болните. Причината да се обърна към вас е, че капитан Лийт ми предаде документацията на директора Мортън и сега бих искал Кели да развие една своя хипотеза, с която се запознах. Тя ще изясни нещо много важно и ще даде представа за истинското положение. Всички ние трябва да сме подготвени за най-лошото.
— Ъ-ъ… — Дрезгавият глас на социолога се разнесе по комуникатора. — Ето за какво става дума. Когато открихме съществото, то се носеше на четвърт милион светлинни години от най-близката звездна система, очевидно лишено от средства за пространствено придвижване. Представете си това ужасяващо разстояние и после си задайте въпроса: колко време приблизително ще бъде необходимо за един обект, за да го измине сам. Лестър направи необходимите изчисления и затова бих искал той да сподели с вас онова, което каза на мен.
— Говори Лестър! — Гласът на астронома прозвуча изненадващо енергично. — Повечето от вас познават общоприетата теория за началото на нашата вселена. Има основание да се смята, че тя се е появила в резултат на катастрофата на друга, по-ранна вселена преди няколко милиарда години. Днес се е наложило схващането, че същото ще се случи и с нашата вселена, когато завърши своя цикъл — тя ще експлодира като предишната.
Що се отнася до въпроса на Кели, мога да ви предложа следната картина. Да предположим, че аленото създание е било запратено в космоса при Големия взрив. То се е носело в междузвездното пространство, неспособно да промени посоката си. При подобни обстоятелства е можело да лети безкрайно дълго, без да се доближи на по-малко от четвърт милион години до най-близката звезда. Нали това искахте да чуете от мен, господин Кели?
— Ъ-ъ… да. Вече споменах, че е парадоксално как организъм като този не е успял да насели цялата вселена. Логично погледнато, отговорът е следният: ако неговата раса е трябвало да завладее вселената, тя наистина я е завладяла. Сега обаче ние стигаме до убеждението, че те са контролирали предишната вселена. Естествено създанието крои планове неговият вид да властва и над нашата вселена. Ако не друго, тази хипотеза звучи поне правдоподобно.
Кент каза помирително:
— Убеден съм, всички учени разбират, че ние сме принудени да разискваме неща, за които нямаме достатъчно информация. Смятам, че сме изправени срещу оцелял представител на расата, която е господствала над предишната вселена, и е добре да не забравяме това. Може би има и други като него, намиращи се в същото положение. Да се надяваме, че нито един наш кораб няма да се сблъска никога с тях. Биологически тази раса вероятно ни е изпреварила с милиарди години. Ако продължим да разсъждаваме в този дух, ние вече имаме сериозно основание да изискваме от всеки член на екипажа максимален принос в предстоящата битка и готовност за лична саможертва…