Шадоу стрийт 77 [bg]

Обърна въртящия се стол с гръб към компютъра и направи пълен кръг, като се оглеждаше на всички страни, за да открие източника. Гласът сякаш звучеше от всички страни едновременно, а не от конкретно място. Реши, че идва от долния апартамент, въпреки че дебелата стоманобетонна конструкция обичайно не позволяваше преминаването на шумове от един етаж на „Пендълтън“ в друг.

Апартаментът му се намираше над два други на втория етаж. В единия не живееше никой и беше обявен за продажба. Другият беше на семейство Шелбрук, които бяха заминали на почивка. Филдинг беше убеден, че звукът идва от долния етаж, а не от таванското помещение, откъдето беше чул пълзенето.

Отново бавно се завъртя на стола си и докато достигне 360 градуса, беше съвсем сигурен, че телевизионният говорител — ако това беше, което чуваше — говори на чужд език, въпреки че не можеше да определи на какъв. С всеки миг тонът се променяше, ставаше по-тревожен, по настойчив, сякаш предупреждаваше за нещо.

Не, не беше предупреждение. Беше заплаха.

Филдинг беше достатъчно наясно със себе си, за да съзнава, че може и да е параноик, както онова момиче, струващо си да бъде вкарано в леглото, беше го обвинило. Това не означаваше, че греши за Тайния световен ред или за Управляващия елит или че обвинителната му теза е плод на заблуда. Можеше да е напълно прав, макар и параноичен. Двете неща не се изключваха помежду си. Всъщност, ако се окажеше прав, параноята беше предпоставка за оцеляването му.

Говорителят със сигурност декламираше на друг език, не на английски, но изведнъж гласът вече не звучеше като един, а като много, цяла банда мърморещи конспиратори, подканящи се един друг към действие, към атака, чудовищен акт, сега, веднага, незабавно.

Притеснен, сигурен че правилно е разгадал тона и намерението на говорителя, Филдинг се надигна от стола си.

В сградата се чу шум и той усети леки вибрации в пода. Нещо подобно се беше случило няколко пъти преди това, но той беше толкова погълнат от проучването в интернет, че не обърна особено внимание.

Различното бяха кръговете от синя светлина, покрили тавана. Всички метални предмети по бюрото — писалки, кламери, ножици — се понесоха към тавана и затрептяха в искрящо синьо, а щом странната светлина изчезна, паднаха на пода.

В този нестабилен космос, белязан от непрестанни бедствия, всеки момент можеше да се случи всичко. Това не беше просто поредната теория на Филдинг, а една от истините, които беше разкрил. А сега очевидно предстоеше да се случи нещо ужасно.