Шадоу стрийт 77 [bg]

Върнън заговори:

— Ако наистина ви е подминала надолу, когато сте слизали от втория етаж…

— Там бях и ме подмина — прекъсна го нетърпеливо Хоукс, сякаш човек нямаше право да се съмнява в думите му заради купчината медали, които беше получил, задето беше очистил към петстотин невъоръжени мюсюлмански баби и бе подпалил внуците им.

— Как изглеждаше тази жена? — попита Върнън.

— Беше момиче. На седем или осем години.

Върнън повдигна вежди.

— Преследвате малко момиченце из сградата?

— Не съм я преследвал. Беше облечена странно. В нещо подобно на карнавален костюм. Мина покрай мен надолу по стълбите.

— Е, камерите не показват такова нещо. Освен ако още с на стълбището, мъртва или не.

Хоукс се опита да се престори на объркан, но Върнън със сигурност забеляза гузни пламъчета в лукавия поглед на финансовия съветник.

— Какво означава това?

— Нищо — отговори Върнън. — Единствено, че така или иначе не сме разгадали мистерията с липсващите двайсет и три секунди от предишната нощ. Може да става въпрос за обир, нещо в стил Розовата пантера, но вероятно с по-лошо. А сега и изчезването на това момиче.

— Каза, че името й е София Пендълтън и баща й е господарят на този дом.

— Бива си я историйката — подхвърли Върнън и огледа изпитателно Хоукс с надеждата да получи интересна реакция за своята книга на пълните разкрития.

От земята под сградата се надигна шум, бързо се усили, а след това бавно заглъхна.

— Проклети глупаци — изсумтя Върнън. — Никой не е искал разрешение за взривове толкова късно през деня.