Кралят на зимата
- Автор: Корнуел Бърнард
- Серия: Arthur #1
- Язык: болгарский
- Переводчик: Сашка Георгиева
- Жанр: Классическая проза
Электронная книга - «Кралят на зимата». Краткое содержание книги:
Саксите побягнаха, оставяйки осем убити и още толкова ранени. Бях убил не по-малко от четирима и този подвиг не остана незабелязан. Наслаждавах се на уважението, с което ме гледаха моите другари, макар че по-късно, когато поостарях и помъдрях, си дадох сметка, че моите бойни успехи в онзи ден бяха резултат просто на младежката ми глупост. Младите често действат бързо и необмислено, а по-мъдрите първо преценяват опасността. Загубихме трима от нашите. Сред тях беше и Ликат — човекът, който спаси живота ми в миньорското село. Взех копието си от мъртвия сакс, а от онзи, когото бях убил в потока, свалих две сребърни огърлици. През това време другите убиваха ранените врагове — пращаха ги в Отвъдния свят, където щяха да станат роби на нашите загинали другари. В гората намерихме три от жените, които бяха тръгнали заедно с опълчението. Саксите ги бяха пленили, но в суматохата на сражението жените бяха избягали и ние ги открихме сгушени между дърветата. Тръгнахме към потока и една от тях изкрещя — беше забелязала в храсталака скрит враг. Жената се опита да го намушка с нож, но той се измъкна и се запрепъва нагоре по потока. Настигнах го с две крачки. Той не оказа никаква съпротива при залавянето. Беше едно голобрадо момче, може би на моята възраст, което се тресеше от страх.
— Как се казваш? — попитах го аз, опрял окървавения връх на копието си в гърлото му.
Той се беше проснал във водата.
— Уленка — каза момчето и добави, че беше дошъл в Британия само преди няколко седмици, но когато го попитах къде е живял преди това, той можа да отговори само:
— У дома.
Неговият сакски език не беше точно като моя, но различията бяха малки и аз го разбирах без затруднения. Той ми каза, че кралят на неговия народ бил славен вожд на име Сердик, който по това време утвърждавал властта си над южния бряг на Британия. За да създаде своята нова колония, Сердик трябвало да се сражава с хората на Аеск (сакският крал, който тогава владееше Кентските земи). За първи път осъзнах, че саксите се бият помежду си, точно както и ние, британците. Изглежда Сердик беше победил Аеск и сега проучваше земите на Думнония.
Жената, която беше открила Уленка, клечеше наблизо и съскаше проклятия срещу него. Но една от другите жени каза, че той не беше участвал в изнасилването, последвало залавянето им. Доволен, че все пак ще може да отнесе някаква плячка вкъщи, Грифид заповяда саксът да бъде оставен жив. Така Уленка, лишен от всичките си дрехи и поставен под охраната на жените, тръгна към робската си участ.
Това беше последната експедиция за тази година и въпреки, че ние я обявихме за голяма победа, тя бледнееше пред подвизите на Артър. Той не само беше изтласкал саксите на Аел от северен Гуент, но беше разбил и войските на Поуис, като по време на сражението беше отрязъл лявата ръка на крал Горфидид. Поуиският крал беше успял да избяга, но независимо от това победата на Артър беше триумфална и всички в Гуент и в Думнония говореха за нея и славеха Артър. Оуейн никак не беше доволен.
Люнет обаче беше пияна от щастие. Бях й донесъл злато и сребро, с което тя успя да си купи дреха от меча кожа за зимата и дори собствена робиня — едно момиче от Кърнау, което преди това служеше в дома на Оуейн. Горкото дете работеше от зори до мрак, а вечер плачеше в някой ъгъл на колибата, която наричахме свой дом. Когато момичето плачеше твърде високо, Люнет я биеше. Веднъж се намесих да защитя детето, но Люнет удари и мен. Заедно с всички други войници от отряда на Оуейн ние бяхме напуснали тесните казармени помещения в Каер Кадарн и се бяхме преместили в Линдинис. Люнет и аз се бяхме нанесли в една колиба със стени от плетени клони и със сламен покрив, която бе вградена в ниските поземлени укрепления, издигнати от римляните. Бяхме на шест мили от Каер Кадарн, а аз бях зает само когато врагът идваше твърде близо или когато имаше някакъв голям кралски празник. През онази зима само един тържествен случай ни събра в Каер Кадарн. Беше в деня, когато Мордред навърши една година. В същия ден по някаква случайност започнаха и бедите за Думнония. А може би това изобщо не беше случайно, защото Мордред от рождението си беше свързан с лоши поличби. Нищо чудно, че провъзгласяването му за крал беше обречено да мине под знака на една трагедия.