Кралят на зимата

Епископ Бедуйн отправи молитва към християнския Бог. След това малкият крал трябваше да обиколи каменния кръг от външната му страна. Мордред беше увит в пухкава кожа и беше поставен върху боен щит. Трябваше да го видят всички воини, старейшини и принцове. Те падаха на колене, когато бебето минаваше покрай тях. Ако беше голям, Мордред трябваше сам да обиколи кръга, но сега го носеха двама думнонски воини, а след тях крачеше Оуейн, най-добрият боец на краля, с изваден меч. Воините носеха Мордред срещу слънцето — това беше единственият случай в живота на краля, в който той вървеше против естествения ред на нещата. Но тази посока, носеща нещастие, беше избрана нарочно — ритуалът трябваше да покаже, че един владетел с божествен произход, стои над такива дребни правила като това, което повеляваше да се върви в кръг само от изток на запад като слънцето.

След това Мордред заедно с щита беше поставен върху централния камък и хората започнаха да му поднасят своите дарове. Едно дете остави пред него самун хляб, който беше символ на задължението на краля да храни своя народ. Друго дете донесе бич, който означаваше, че от Мордред се очаква да бъде и съдия за своите поданици. След това в краката на краля беше поставен меч — символ на ролята му на защитник на Думнония. Мордред през цялото време пищеше и толкова силно риташе, че за малко щеше да изпадне от щита. Неговите движения разголиха недъгавия му крак, а това, според мен, трябваше да се изтълкува като зла поличба, но присъстващите не обърнаха внимание на свитото стъпало. Великите мъже на кралството започнаха да идват един по един и да оставят своите лични дарове. Те носеха злато и сребро, скъпоценни камъни, монети, черен и жълт кехлибар. Артър подари на детето златна статуя на сокол, толкова красива, че всички ахнаха. Но най-ценният дар беше поднесен от Агрикола. Той остави в краката на бебето бойните доспехи на крал Горфидид от Поуис. Артър беше взел тази ризница, украсена със злато, от лагера на Горфидид, след като беше изненадал поуиските воини в леглата им. Но Артър беше предал трофея на крал Тюдрик и сега, чрез своя военачалник, кралят връщаше това съкровище на Думнония.