Последният патриот
- Автор: Тор Брэд
- Серия: Скот Харват #7
- Язык: болгарский
- Переводчик: Красимира Христовска
- Жанр: Классическая проза
Электронная книга - «Последният патриот». Краткое содержание книги:
Рътлидж направи дълга пауза преди да продължи:
— Скот, в затруднение сме още от самото начало. Търпим удари от радикалните ислямисти, още от първия ден, в който встъпих в длъжност. Непрекъснато съм спъван от един абсурден котериен Конгрес, чиито членове се интересуват повече как да спасят задниците си, вместо да предприемат онова, което е нужно на Америка.
Дал съм зелена светлина на повече тайни операции от всеки друг президент в историята. Защо ли? Защото Конгресът, републиканците и демократите нямат смелостта да се противопоставят на истинската заплаха, пред която е изправена нацията. Те искат да се занимават с техните глупости, докато Рим гори, но ние имаме шанса да постигнем успех въпреки тях.
Изкарах два мандата, без да мога да отклоня погледа си нито за миг от войната с радикалния ислям. Нямам никакви илюзии за наследството си като президент. Знам, че няма да бъда запомнен с много неща, ако изобщо бъда запомнен с нещо, но мога да приема това. И за момента този въпрос не ме тревожи.
Тревожа се обаче дали ще успея да направя всичко по силите си през ограниченото време, което ми остава, за да консолидирам нацията и да отслабя враговете ни. Независимо кой ще дойде след мен в този кабинет, демократ или републиканец, той с изненада ще открие, че най-добрата възможна политика е да спре отстъплението пред радикалния ислям. И сега ние имаме шанс да променим това разположение на силите.
Харват се загледа в пистолета, който лежеше до лаптопа. До него имаше списък с болниците, в които можеше да е Трейси. Чувстваше се ужасно, че се е озовал в подобно положение, и негодуваше срещу всички, които са допринесли за това, в това число и Трейси. Но независимо от чувствата си към Рътлидж и онова, което се беше случило между тях, той не можеше да му обърне гръб, когато беше нужен. В крайна сметка Харват винаги правеше онова, което трябва да бъде направено, въпреки че понякога получаваше удари под кръста за награда.
Най-накрая каза:
— Какво трябва да направя?
В гласа на Рътлидж можеха да се доловят нотки на облекчение:
— Първо, трябва да те запознаем с цялата ситуация, включително и с това кой според нас е по петите на професор Никълс.
— И след това?
— След това трябва да измислим как да измъкнем теб и книгата от тази страна и да те върнем колкото може по-бързо у дома.
Глава 49
Антъни Никълс беше пристигнал в Париж с обикновен полет и Рътлидж смяташе да го върне в Съединените щати точно по същия начин. Планът му обаче не предвиждаше никаква гъвкавост, в случай че нещо се объркаше. Това не беше правилният начин за провеждане на операция, но Харват не можеше да вини президента, защото Рътлидж все пак не беше оперативен агент.
Харват беше изключително прецизен, когато ставаше дума за оперативна сигурност и по принцип това беше правилно, но в сегашната ситуация този подход ограничаваше местата, от които можеше да потърси помощ.
От последния си телефонен разговор с Гари Лоулър Скот бе научил две неща. Първо, д-р Марван Халифа беше изцяло проучен от президента и нито той, нито Лоулър смятаха, че специалистът по Корана има нещо общо с посегателствата над живота на Антъни Никълс.
Другото нещо беше, че президентът Рътлидж няма да може да ги измъкне скоро с професора от страната. Харват знаеше, че колкото по-дълго останат във Франция, толкова по-голям ще бъде рискът да бъдат заловени. Затова той състави свой собствен план и веднага, щом беше готов с него, се обади най-напред на Фини и Паркър от „Саргасо“
— Да, имаме „обущар“ в Париж — отговори Тим Фини. — Но тя не работи от двете страни на оградата, а по-скоро от двете страни на верандата, алеята и предния двор…
— Разбирам — прекъсна го Харват. — Добра ли е?
— Повече от добра, както и хонорарът й.
— Ще ми трябват два паспорта, за довечера.
Настъпи пауза, при която Фини сви устни и въздъхна дълбоко.
— Това ще струва скъпо.
— Знам — отвърна Харват. — Бързите и качествени неща струват скъпо.
— Американски ли искаш да бъдат?
— Не. Французите ще разглеждат по-внимателно американските паспорти. Нека да бъдат канадски. Влизане във Франция преди седем дни. Среден брой печати и пътни визи, всичките за страни от Първия и Втория свят. Ще ни трябват също и няколко кредитни карти. Без значение какви.
— А снимки? — попита Фини.
— Аз ще се погрижа за това — отвърна Харват. — Ще ги изпратя на обичайното място заедно с измислени имена и физическо описание.