Посредникът
- Автор: Хейг Брайан
- Серия: Шон Дръмънд #6
- Язык: болгарский
- Переводчик: Любомир Николов
- Жанр: Классическая проза
Электронная книга - «Посредникът». Краткое содержание книги:
Заедно с екзотичната си партньорка Биан Тран Дръмънд тръгва по бързо изстиваща следа, която ги довежда до неочаквани разкрития. Самоубийството се оказва грижливо маскирано убийство, кодираните текстове крият позорна тайна, която може да срути правителството, да изхвърли президента от Белия дом и да провали войната в Ирак.
А по следите на Дръмънд сякаш върви още някой с единствената задача да унищожава всеки свидетел и всяка улика, които биха помогнали за разплитане на коварния възел. Изправен срещу цялата административна, разузнавателна и военна машина на САЩ, непокорният военен юрист трябва да избере между лоялността към армията и дълга към истината.
— Бъди по-конкретна.
Говедо.
Биан отвърна:
— Знаеше ли, че Даниълс предава на Шараби тази тайна?
— Не.
— Имаше ли… официално разрешение за това?
— Защо питаш мен? Мисля, че точно за това са ви…
— Нямаше разрешение — бързо вметна Филис. — Единствено директорът има властта да одобри такава размяна.
Завъртях се към Филис.
— И си сигурна, че не е одобрил?
— Не само аз. И той е сигурен.
— Кой знаеше, че сме пробили иранския компютърен код? — попита Биан. — В края на краищата става дума за извънредно важен успех с огромна разузнавателна стойност. Не бяха ли взети мерки за опазване на тайната?
— Много ясно, че бяха — обясни Филис. — С кода се занимаваше малък екип от Агенцията за национална сигурност, а в Управлението подбрахме тесен кръг от сътрудници, които да контролират използването на сведенията.
Дон добави:
— Подборки от информацията се предаваха чрез наш куриер на военното разузнаване в Багдад. Но военните оставаха в неведение откъде и как са получени данните. Можеха да ги използват и без да знаят. — Предвиждайки следващия въпрос, той ни уведоми: — Не, Даниълс не участваше в операцията и нямаше достъп до данните. Просто не беше от такъв ранг.
Замислих се над това, после попитах:
— Знае ли се със сигурност, че Шараби е разкрил тайната пред иранците?
Дон за дълго се вгледа в мен и накрая каза:
— Разсъждаваш като адвокат. Питаш се дали зареденият пистолет наистина е гръмнал, дали има жертва, дали има престъпление. — Обърна се към Филис. Тя кимна и той продължи: — Преди около три месеца забелязахме… да… имаше категорични признаци за провал. Иранците знаеха какво става. Но откровено казано, не повярвахме. Отначало. Нямахме представа как може да се е случило.
— А сега знаете. Опиши тези признаци.
— Задай друг въпрос.
— Добре. Тези признаци… неоспорими ли бяха?
След кратко мълчание Дон отговори:
— Да.
— Как? Защо?
— Навлизаш в области, които са… Виж, за целта на разследването не се налага да знаеш това. Беше огромна загуба. Недей да ровиш повече.
— Разбрано.
— Добре. Важното е…
— Защо беше огромна загуба?
— Никога не отстъпваш, нали? — Той се обърна към Филис, която пак кимна. — Добре, ще ти кажа само едно. Защото дългата ръка на иранците и до днес действа в Ирак. Границата е надупчена от маршрути за контрабанда, които съществуват от хиляда години. По тях прехвърлят големи количества пари, оръжия и хора на различни шиитски отряди и групировки. Не могат да бъдат спрени другояче освен по електронен път.
— И чрез разшифрованите съобщения вие следяхте всичко това?
— Да… следяхме. В минало време. След като научиха, че кодът им е разгадан, те взеха съответните мерки и измислиха алтернативна система за връзка, която засега устоява на всичките ни усилия. — Той погледна Биан. — Ти си била там, нали? Мисля, че разбираш от личен опит колко безценна е тази информация — и във военно, и в политическо отношение.
Биан се замисли над въпроса. След малко се приведе напред и каза:
— Това разкритие се е случило някъде около началото на шиитското въстание, нали?
Дон кимна.
— Всички послания на Даниълс са без дати. Знаеш го. Но по съдържанието на предишните и следващите известия можем да определим, че е изпратил съобщението няколко седмици, може би дори няколко дни преди шиитския бунт на Муктада ал Садр. Всъщност…
— Всъщност стига толкова по въпроса — прекъсна го Филис.
Двамата се спогледаха. Криеха важна част от историята и аз се запитах каква ли е тя. И което беше по-важно, защо не ни я разкриваха?
Тия хора могат да те побъркат — те дори на собствените си дечица не казват къде са скрили великденските яйца.
Както и да е, Дон веднага смени предавката и започна да ни изнася лекция за променящото се положение в Ирак.
— Около година след нахлуването страната затъна в гражданска война — или по-точно няколко конкурентни граждански войни — между шиити и шиити, между шиити и сунити, между сунити, желаещи да се върнат към стария ред, и такива, които искат нещо друго, плюс още три-четири групировки, чиито цели никой не разбираше, вероятно и те самите. Сред този хаос през границите прииждаха чужденци, защото Ирак се превърна в стрелбище с живи американци вместо мишени. Накратко, Чичо Сам се мъчеше да подреди мозайка с парчета, които нито си пасват, нито искат да стоят на едно място.
По някое време прекъснах Дон и попитах:
— Добре де, какъв е проблемът между тия шиити и сунити? Нали всички са мюсюлмани?
Дон ме изгледа тъй, сякаш не вярваше на ушите си.
— Да, всички са мюсюлмани. Религиозните разлики са дребни, почти незначителни. За всички мюсюлмани Мохамед е пророкът, който получил словото на Аллах от Джибрил, когото ние наричаме архангел Гавриил, и го дал на хората. Главните разлики идват от времето след смъртта му, когато избухнали спорове кой да го наследи — братовчед му Али или най-добрият му приятел Абу Бакр. Шиитите вярват, че само потомците на Мохамед могат да бъдат халифи, а сунитите вярват, че Мохамед е възнамерявал да предаде властта на Абу Бакр. На тази основа мюсюлманите се разделили на две враждуващи секти, като всяка обвинявала другата, че извращава исляма и отстъпва от правата вяра. Накрая първият водач на шиитите Хусаин и неговите последователи били избити от сунитите при една битка в Ирак. Ясно ли е?