Господарят демон на Каранда
- Автор: Эддингс Дэвид
- Серия: the malloreon #3
- Язык: болгарский
- Переводчик: Здравка Евтимова
- Жанр: Фэнтези
Электронная книга - «Господарят демон на Каранда». Краткое содержание книги:
— Винаги съм намирал точните думи, описвайки предмети и събития — отвърна скромно Гарион.
Рижото коте се надигна, прозина се и скочи на пода, изоставяйки скута на императора. Пъстрата му майчица ловко сграбчи за врата друго от своите чеда — една черно-бяла пухкава и мъркаща топчица — и я сложи на мястото, освободено от нейното братче, след това погледна Закат в лицето и измяука въпросително.
— Благодаря — измърмори Закат.
Удовлетворена от похвалата, котката скочи, хвана рижото коте и започна да го облизва, притискайки го към пода с лапа.
— Непрекъснато ли прави така? — попита Гарион.
Закат кимна утвърдително.
— Тя е много заета с грижите за рожбите си, ала не иска аз да оставам самотен.
— Колко мило от нейна страна.
Закат погледна черно-бялото коте в скута си, което бе обвило с лапи ръката му и хапеше кокалчетата на пръстите му с престорена свирепост.
— Мисля все пак, че бих могъл да се науча да преживявам и без това — рече той и потрепна.
9.
Единственият начин да избегнат присъстващите навсякъде из императорския палат шпиони беше да провеждат всички важни разговори навън, на открито, затова Гарион често се разхождаше в градините на двореца с някой от своите приятели. Една прекрасна пролетна сутрин кралят на Рива се разхождаше с Белгарат, Поулгара и Велвет под шарената сянка на черешовата градина и слушаше последния доклад на Велвет за политическите интриги, които вряха и кипяха по коридорите в двореца на Закат.
— Изненадващото е, че по всяка вероятност Брадор знае точно какво става — заяви русокосата девойка. — Той не изглежда толкова способен и действен, но неговите хора от тайната полиция са буквално навсякъде. — Велвет държеше под носа си клонче, обсипано с черешови цветове, и твърде показно вдъхваше аромата им.
— Поне не могат да чуят какво си приказваме, щом сме тук — отбеляза Гарион.
— Но могат да ни видят. Ако бях на твое място, Белгарион, нямаше да приказвам така открито, макар че сме навън. Вчера случайно се натъкнах на един особено прилежен господин, който записваше всяка дума от разговор, провеждан шепнешком — а се намираше на петдесет метра от събеседниците.
— Това е някакъв особен трик — намеси се Белгарат. — И как е успял да го направи?
— Той е глух като пън — отвърна Велвет. — И се е научил да разбира какво приказват хората, четейки думите по движението на устните им.
— Умно — измърмори възрастният мъж. — Затова ли толкова интензивно вдъхваш уханието на черешовите цветчета?
Тя кимна и на лицето й отново грейна усмивка, украсена с двете й очарователни трапчинки.
— Затова, но и защото ароматът им наистина е прекрасен.
Вълшебникът почеса брадата си, за да прикрие устата си.
— Добре — рече той. — Необходим ми е някакъв голям инцидент — нещо, което би могло да откъсне вниманието на полицаите на Брадор от нас. Така бихме могли да се измъкнем от Мал Зет, без да бъдем проследени. Закат е непоколебим — решил е твърдо да не предприема нищо, докато армията му не се завърне от Ктхол Мургос. Очевидно е, че ще ни се наложи да действаме без него. Има ли нещо в двореца, което би могло да откъсне всичките шпиони от задачата им да вървят по петите ни?
— Всъщност няма, древни. Владетелят на малкото кралство Палиа и принц-регентът на Делчин заговорничат един срещу друг, но това продължава вече години. Старият крал на Воресебо се опитва да си осигури подкрепата на императора, за да измъкне трона от ръцете на сина си, който му отнел короната преди около година. Барон Васка, началникът на Бюрото по търговия, се опитва да обсеби и погълне Бюрото на военните доставки, но генералите са изтикали усилията му в задънена улица. Това са по-важните конфликти на Малореа в този момент. Разбира се, има и други заговори от по-незначителен мащаб, ала нищо не е толкова разтърсващо, че да отклони вниманието на шпионите, които ни следят.
— Можете ли да раздухате някакъв конфликт? — попита Поулгара почти без да движи устните си.
— Бих могла да опитам, лейди Поулгара — отвърна Велвет. — Но Брадор е в течение на всичко, което се случва в двореца. Ще поговоря с Келдар и Сади. Все пак има някаква незначителна възможност тримата да измислим нещо достатъчно неочаквано, което ще ни даде възможност да се измъкнем от града.
— Трябва да го направим бързо, Лизел — каза Поулгара. — Ако Зандрамас намери онова, което търси в Ашаба, отново ще поеме нанякъде, а ние ще изостанем и в крайна сметка отново ще се впуснем по следите и както стана в Ктхол Мургос.
— Ще видя какво можем да измислим, милейди — обеща Велвет.
— Ще се прибираш ли в двореца? — попита я Белгарат.