Входът за рая — платен
- Автор: Кунц Дин Рэй
- Язык: болгарский
- Переводчик: Петър Нинов
- Жанр: Классическая проза
Электронная книга - «Входът за рая — платен». Краткое содержание книги:
Животното следва прекъснатата бяла линия, която разделя тази пътна лента от другата. Момчето тича след него. Вече не крещи, но все още страхът му пречи да поеме ръководството.
Хвърля поглед назад и вижда как белокосата жена се взира в него. Подпира се на волана, за да го вижда по-добре. Оттук човек спокойно може да я вземе за невинна и възпитана старица. Може би библиотекарка, като се има предвид, че библиотекарките най-добре знаят как една книга за чудовища може лесно да се представи за сладникав роман само като се разменят обложките.
Вече се чувства градът. Топлият въздух на пустинята загорчава от изгорелите пари, идващи от автомобилите, които са спрени при пътната блокада.
Някои от шофьорите са разбрали, че ще трябва да чакат още дълго, изключили са двигателите и са излезли от колите, за да се разтъпчат. Не всички са били свидетели на екшъна при паркинга за камиони. Докато масажират вратовете си, раздвижват рамене и се протягат, те се питат какво става и за какво е цялата тази шумотевица.
Тези хора образуват своеобразна бариера, през която Къртис и кучето трябва да преминат. Момчето се бута, провира се, отнася се с тях еднакво любезно, макар и да знае, че те може да са както безгрешни духовници, така и жестоки убийци, а може би дори духовници-убийци. Или са светци, или са грешници, банкови чиновници или банкови обирджии, свенливи или нагли и арогантни, щедри и великодушни или злобни и завистливи, нормални или доста луди. „Извинете, сър. Благодаря, госпожо. Простете, сър. Извинете, госпожо. Извинете, сър“.
Накрая обаче Къртис е задържан от висок мъж с лице, дълбоко набраздено от бръчки. Той застава на пътя на момчето и слага ръка върху гърдите му.
— Ей, синко, какво има, къде отиваш?
— Серийни убийци — изрича задъхано Къптис и посочва към караваната, която се намира на двайсетина коли зад него. — В оня уиндчейзър държат човешки части в спалнята.
Объркан, непознатият сваля ръката си и бръчките на лицето му стават още по-дълбоки, когато се взира в шестнайсеттонната моторизирана къща на ужасите.
Къртис се извърта и побягва, но осъзнава, че кучето го води на запад. Пътната блокада все още е далеч, отвъд хълма и извън полезрението им. Но това не е посоката, която трябва да следват.
Между пикап шевролет и фолксваген един развеселен мъж с луничаво лице, клоунска прическа и огненочервена коса, го хваща за яката на ризата, от което Къртис едва не пада на асфалта.
— Хей, хей! От кого бягаш, малкия?
Момчето усеща, че този не може да бъде изплашен със серийни убийци, затова прибягва до извинението, което Бърт Хупър, шофьорът на камион от ресторанта на Донела, измисли за него. Не знае точно какво означава, но преди го е спасило, значи и сега трябва да свърши работа.
— Ами, аз не съм съвсем наред.
— Ама хич не ме изненадва — отвръща червенокосият, но продължава здраво да стиска ризата му. — Да не си откраднал нещо?
Логично мислещ човек не би предположил, че един десетгодишен хлапак ще кръстосва междущатската магистрала и ще чака полицията да блокира пътя, за да краде от спрелите шофьори. Затова Къртис си казва, че този намеква за кражбите, извършени от него в дома на Хамънд в Колорадо. Сигурно е екстрасенс и е видял петдоларовите банкноти и сандвичите, незаконно отнети по време на дългия му път към свободата.
Имайки предвид преживяното, този може да е по-скоро психичноболен, отколкото да притежава психична енергия. Побъркан, ненормален, откачен. Наоколо се навъртат доста като него. Обут в сандали и облечен в широки къси панталони и тениска, на която пише „ЛЮБОВТА Е ОТГОВОРЪТ“. С веселото си луничаво лице този мъж не прилича на психопат. Но пък толкова много неща на този свят не са такива, каквито изглеждат, включително и самият Къртис.
Кучето веднага се спуска към панталоните. Без лай, без ръмжене и предупреждение, дори без видима враждебност. Някак игриво животното се хвърля напред, захапва крачола на непознатия. Мъжът извиква и пуска Къртис, но Жълтьо не бърза да пусне панталоните. Издърпва ги и ги смъква. Мъжът го рита, но смъкнатите панталони го спъват и той не успява да закачи животното. Без да иска дори изхлузва единия си сандал.
Жълтьо продължава да върви в погрешната посока, но Къртис тича след него, защото не могат да си позволят да се върнат при уиндчейзъра. Не могат да пресекат магистралата и да се опитат да се качат на автостоп в обратната посока, защото някъде след паркинга за камиони отново ще има пътна блокада и те пак ще трябва да слязат.