Входът за рая — платен

Уиндчейзърът забавя скорост, докато шофьорът поглежда в страничните огледала за задно виждане. Дори серийните убийци, които си правят колекции от зъбите на жертвите си, биха спрели незабавно, щом видят полицейски магистрален патрул.

Когато полицейската кола минава покрай караваната и се стрелва напред в мрака, шофьорът отново натиска педала на газта. Жълтьо обаче не се връща отново към обувката със сока. Докато Къртис се чувства неспокойно, вярната му приятелка ще бъде нащрек и ще го пази.

Първо преследвалия ги хеликоптер, а сега и този полицейски патрул: това са все знаци, предвещаващи наближаващата опасност. Макар че душата му отдавна почива в мир, Джей Едгар Хувър не е глупав и ако неуморният му дух и в момента ръководи мощната организация, двата отряда от агенти на ФБР, а може би и други подобни служби, вече поставят постове по междущатската магистрала. И на юг, и на запад от онзи паркинг.

Къртис отново сяда на ръба на леглото и вади смачкани банкноти от джоба на джинсите си. Преброява ги. Не е трудно да го стори, тъй като не са много. Със сигурност няма да му стигнат, за да подкупи агент на ФБР, а пък и повечето от тях изобщо не могат да бъдат подкупени. В края на краищата те не са политици. Агенцията за национална сигурност може би също е изпратила свои служители, което при случилите се събития е доста вероятно, а може би има и хора от ЦРУ. Тия момчета не биха продали страната и честта си за няколко смачкани петдоларови банкноти. Разбира се, ако се вярва на филмите, криминалните романи и историческите книги. Вероятно историческите текстове са написани с политически пристрастия и сигурно някои от романите са били цензурирани, но поне може да се вярва на видяното по филмите.

С неговите оскъдни ресурси Къртис не може да се надява да напусне щата с помощта на подкуп. Пъха парите обратно в джобовете си.

Шофьорът не използва спирачки, но отпуска газта и уиндчейзъра значително забавя скоростта си. Това не е хубаво, никак не е хубаво. След като са избягали от стрелбата при паркинга за камиони, тези двамата със сигурност няма да искат да спират отново за почивка някъде по пътя. Значи пред тях вече се образува задръстване по магистралата.

— Добро куче — казва той на Стария Жълтьо, за да му вдъхне кураж и да го подготви за онова, което може да последва. „Добро куче. Стой близо до мен“.

Шофьорът постепенно намалява скоростта. Деветдесет, седемдесет, петдесет километра в час. Един или два пъти влизат в ход спирачките. Къртис отива до прозореца на спалнята.

Кучето го следва по петите.

Къртис отваря прозореца. Вятър нахлува вътре, но той е топъл и идва от запад.

В нощния мрак се виждат светлините на десетки и дори стотици коли, пъплещи в трите ленти в тяхната посока. На около три километра пред тях, точно където изгряла слънцето, движението е спряло напълно.

Докато уиндчейзърът продължава да намалява скоростта, Къртис затваря прозореца и заема изчаквателна позиция до вратата на спалнята. Вярното куче застава до него.

„Добро куче“.

Когато караваната спира, Къртис изгасва лампата и продължава да чака на тъмно.