Входът за рая — платен
- Автор: Кунц Дин Рэй
- Язык: болгарский
- Переводчик: Петър Нинов
- Жанр: Классическая проза
Электронная книга - «Входът за рая — платен». Краткое содержание книги:
Майката на момчето някога казваше, че пропиляната възможност е не само пропуснат шанс, а удар по бъдещето ти. Ако пропуснеш прекалено много възможности (и така понесеш много удари), няма да имаш никакво бъдеще.
Докато единият убиец задоволява физиологичните си нужди, а другият се намира в шофьорската кабина на уиндчейзъра, той и кучето имат идеален шанс, който само едно непослушно момче не би използвало.
Къртис отваря врата на спалнята. „Ти си първа, скъпа“.
С махане на опашката кутрето зашляпва към банята — и право към тоалетната.
— Не, куче, не, не! Вън, куче!
Може би силната паника на Къртис се предава на Стария Жълтьо по телепатичен път. Но по-вероятно е кучето да е подушило измамно нормалния мъж с вид на кротък дядо и сега вече е разпознало чудовищната му същност. Дали заради телепатията или заради доброто обоняние кучето променя посоката си и се затичва към кухнята.
Момчето тръгва след кучето и хвърля поглед към шофьорската кабина. Зад волана седи жената. Вниманието й изцяло е погълнато от спрялото движение на магистралата.
Къртис с облекчение въздъхва, когато забелязва, че спътницата на убиеца е закопчала колана си. Значи няма да може бързо да го разкопчае, за да скочи и да блокира изхода.
Тя е седнала с гръб към него, но въпреки това, когато я наближава, Къртис вижда, че е приблизително на възрастта на мъжа. Късо подстриганата й коса има неземен бял цвят и блести на светлината.
Отрезвен от разминалия се на косъм сблъсък, който можеше да има катастрофални последици, Стария Жълтьо пристъпва напред предпазливо и нащрек. Минава покрай печката, придвижвайки бавно една след друга лапите си, прокрадва се като котка.
Кучето стига до изхода, а Къртис се пресяга за дръжката на външната врата. Тогава жената усеща чуждото присъствие. Тя дъвчи нещо и вдига глава. Явно очаква мъжа и когато вижда момчето и кучето, се вцепенява. От изненадата спира да дъвче, а ръката й замръзва. В ръката си държи човешко ухо.
Къртис изкрещява, но дори когато вижда, че жената държи в ръката си не човешко ухо, а парче картофен чипс, не може да спре да крещи. Убеден е, че тя яде чипса с човешки уши. Така както другите хора ги ядат със соленки или с фъстъци.
Външната врата не иска да се отвори. Дръжката не помръдва. Той натиска веднъж, два пъти, по-силно. Това не е добре. Заключена е, сигурно е заключена. Разтърсва дръжката, но без успех.
Изумената жена си възвръща самообладанието и заговаря, но момчето не я чува и продължава да крещи.
Къртис срещу вратата, силата на волята срещу здравината на материята. Волята рано или късно би трябвало да победи, но дръжката не помръдва и вратата не се отваря. Сякаш бравата е омагьосана, заключена със заклинание и не се поддава пред мускулите и ума.
Партньорката на убиеца откопчава колана и се освобождава от него.
Господи, вратата е само една и тя е омагьосана. Всичките му усилия удрят на камък. Тук е в капан, в тази тясна касапница на колела с обитатели-психопати, които ще го изядат с чипс и ще държат зъбите му в нощно шкафче.
Кучето се хвърля върху жената. Ръмжи, а от устата му излиза пяна. Сякаш казва: „Зъби ли? Искаш зъби? Ето тогава, виж ТЕЗИ зъби, ела да си уредим сметките, ненормална кучко, и да видим как ще ти харесат зъбите ми, когато свърша с теб“!
Жълтьо не смее да се приближи, за да я ухапе, но успява да възпре жената и тя се отказва от мисълта да стане от седалката. Свива се и лицето й се изкривява от страх. Сигурно подобни изживявания са имали жертвите й, когато безмилостно се е разправяла с тях.
Момчето продължава да дърпа нагоре-надолу, но дръжката не помръдва и на сантиметър. Тогава я издърпва към себе си и тя поддава. През цялото време вратата е била отключена. Бравата изобщо не е била омагьосана. Неспособността му да я отвори не е била резултат от недостатъчно положени умствени и физически усилия, а от обзелия го панически страх.
Макар момчето да е потресено от откритието си, то все още не е в състояние да овладее паниката. Рязко отваря вратата, втурва се надолу по стъпалата и полита към асфалта с такава сила, че се блъсва в спрелия лексус.
С долепено до стъклото лице той се взира във вътрешността на колата като в някакъв аквариум, в който плуват странни риби. Рибите — които всъщност са мъж с прическа тип „канадска ливада“ зад волана и една брюнетка на седалката до него — го зяпат ококорени с широко отворени усти като истински риби. Къртис се отделя от колата и се обръща точно в момента, в който Жълтьо е спрял да лае и изскача от караваната. Кучето мята опашка, изплезило език. Наясно е, че е героят от последния час, и гордо се отдалечава от мястото.