Лубянската престъпна групировка (Показанията на един офицер от ФСБ)
- Автор: Литвиненко Александр Вальтерович
- Язык: болгарский
- Переводчик: Здравка Петрова
- Жанр: Классическая проза
Электронная книга - «Лубянската престъпна групировка (Показанията на един офицер от ФСБ)». Краткое содержание книги:
— Така излиза.
— Седем души са били убити за едното нищо.
— Да, после казали, че са били боевици.
— Но нали дори не са ги идентифицирали?
— Както ми го разказваше Гусак — никой нищо не е установявал. Заровили ги и си заминали. А Ковальов се радвал, че не е дал парите. И постоянно мърморел на Умар Паша: „Искаш толкова пари, застреляхме някакви селяни, а Басаев го няма.“ Умар отвръщал: „Рано започнахме да стреляме. Трябваше да почакаме. Той щеше да дойде.“
Представи си сега — момчетата се прибират след такива операции от Чечения, за да се борят срещу бандитите, и им казват: „Това не ви е Чечения, тук ще действате законно.“
— Съществуваше ли изобщо някакъв принцип за подбор на кадрите?
— В групата на Гусак например работеше Гриневски. Как е попаднал в нея? Преди това е работил във Владимирска област, в един от районните отдели. Гриневски разработвал обект и, както лично ми разказа, този обект бил рядко говедо. Андрей разбрал, че е невъзможно да го арестува, защото онзи имал връзки в милицията и прокуратурата. Та, с една дума, Гриневски организирал убийството му. Как, кой — не ми каза. Каза просто: „Трябваше да очистя обществото от тази зараза.“
Милицията стигнала до Гриневски, задържали го, десет денонощия лежал в предварителния арест по подозрение в убийство, но нищо не се доказало. Тогава го махнали оттам, започнали да му търсят ново място. Някакъв познат му помогнал да се премести в Москва. Кадровикът Баев обикалял отделите, питал: „На някого да трябва човек?“ Гусак се заинтересувал: „Кой е човекът?“ — „Еди-кой си, заподозрян е, че е убил обект. Всички разбират, че той го е направил, но няма доказателства.“ Гусак казал: „Такива хора ни трябват.“
— А ти лично приемаш ли логиката на Гриневски, че щом един обект не може да бъде докаран до съд, е допустимо да бъде унищожен по друг начин? Щом го заслужава?
— Сега, след това, което се случи в УРПО, знам, че е по-добре престъпникът да избегне наказанието, отколкото да позволим на едно ченге да самоуправства. Знам, че борбата с престъпността трябва да се води в рамките на закона. Бандитите са извън закона, а ние сме в него! Да, на нас ни е по-трудно. Ала излезе ли някой извън рамките на закона, макар и в името на унищожаването на престъпността, той вече не се връща в тях. Няма обратен ход.
Трябва да кажа обаче, че не стигнах лесно до този извод. Когато Ковальов ме прати в УРПО, все се сещах за един мой служител, Горшков — честен офицер, когото незаслужено бяха влачили по разпити заради превишаване на пълномощията. Повечето ченгета, които всеки ден си имат работа с бандити, убийци, абсолютни боклуци и не могат да ги тикнат зад решетките, гледат на закона и човешките права като на досадна пречка.
Но работата е там, че ако се разреши на ченгетата или на спецслужбите да се поставят над закона, моментално ще се намерят хора — в същите тези служби или сред политическото ръководство, — които ще започнат да използват това за свои цели, тъй да се каже, да продават услугите си. Или да заграбват власт.
Започна се с Дудаев — него всъщност го убиха незаконно, но всичко това бе преглътнато, защото ставаше дума за Чечения. После чеченските селяни — уж пак не е толкова страшно, нали са чужди. И си тръгна така. За да свърши с поръчки от наркомафията и с политически покушения.
— А как те споходи прозрението?
— Всеки човек си има праг, нещо като забранителна бариера, и ако я премине, няма вече път назад. Един ще помогне на стар приятел „да решат въпроса“ с длъжник, друг ще продаде информация, трети ще вземе пая си от „сухото“ за поръчкова операция, четвърти ще осигури „чадър“, пети ще отвлече човек, шести ще го убие, а някой може дори да взриви автобус с пътници. В органите има всякакви хора — от чисти и безкористни до завършени гадове. И едните, и другите са малко. Почти всички са омърсени с нещо, но и не всеки ще тръгне да вдига във въздуха жилищни блокове. И далеч не всеки във ФСБ се е цапал с кръв, дори в нашия седми отдел на УРПО. Тъкмо в това се състои мъдростта на ръководството да омърси всекиго, а после да го използва в съответствие със собствената му забранителна бариера, но не и да кара хората да вършат неща, които те определено не биха извършили. Моята бариера се появи, когато ми наредиха да убия човек.
Покрай кръвта
— Гусак е набирал за седми отдел хора с особени „заслуги“, като онова ченге например, което е убило обект. А ти казваш, че не си се цапал с кръв. Как си го обясняваш?
— Мен не ме избра Гусак, а ме изпрати Ковальов. По-късно Гусак сам щеше да каже в едно интервю: „Аз не исках да вземам Литвиненко в моето подразделение. Ръководството ми го натрапи.“ Мисля, че те не погледнаха на мен сериозно, излъгаха се. Гусак е смятал, че Ковальов ме е проверил с кръв, а Ковальов — че го е сторил Гусак.