Повест за Настрадин Ходжа
- Автор: Соловьов Леонид
- Язык: болгарский
- Переводчик: Атанас Далчев
- Жанр: Классическая проза
Электронная книга - «Повест за Настрадин Ходжа». Краткое содержание книги:
— Така, така! — одобрително кимнал сипаничавият шпионин. — Разказвай на всички, че Настрадин Ходжа се е поправил, отрекъл се е от заблудите си, сега е благочестив мюсюлманин, верен роб на великия емир. Нека всички знаят това.
— Имам един въпрос към тебе, о, несравнени Настрадин Ходжа — продължи камиларят. — Аз съм благочестив мюсюлманин и не искам да нарушавам законите дори от неведение, а пък не зная как трябва да постъпи човек, когато се къпе в някоя река и изведнъж чуе призива на мюезина. На коя страна е най-добре да обърне погледа си?
Сипаничавият шпионин се усмихнал снизходително:
— Разбира се, към Мека… От тъмния ъгъл се дочуло:
— Към дрехите. Така ще бъде най-добре, за да не се върне в къщи гол.
Въпреки почитта си към сипаничавия шпионин, всички навели глави, за да скрият усмивките си.
Шпионинът втренчено погледнал Настрадин Ходжа, но нали той бил в сянка, не го познал.
— Кой кряка там от ъгъла? — рекъл той високомерно. — Хей, голтако, ти, изглежда, си намислил да се състезаваш по остроумие със самия Настрадин Ходжа?
— Къде ще се състезавам с него аз, нищожният — отговорил Настрадин Ходжа и скромно продължил да си пие чая в ъгъла.
Към шпионина се обърнал друг някакъв селянин:
— Кажи ми, о, благочестиви Настрадин Ходжа, когато един мюсюлманин участвува в погребална процесия, къде според предписанията на исляма е най-добре да се намира? Пред погребалната носилка или отзад?
Шпионинът важно вдигнал пръст, като се канел да отговори, но гласът от ъгъла го изпреварил:
— Съвсем безразлично е — отпред или отзад, стига да не е в самата носилка.
Веселият съдържател се хванал за корема и клекнал от смях; не могли да се сдържат и останалите. Тоя човек в ъгъла бил остроумен и ако искал, можел да се състезава дори с Настрадин Ходжа.
Освирепял, шпионинът бавно възвил глава:
— Хей ти, какъв беше там! Виждам, имаш твърде дълъг език, гледай да не се разделиш с него! За мене е нищо да го унищожа с остроумието си — добавил шпионинът, като се обръщал към наобиколилите го хора, — но ние водим сега благочестива и назидателна беседа, в която остроумието е неуместно. Всичко си има времето и затова оставям без отговор думите на голтака. И тъй, аз, Настрадин Ходжа, ви призовавам, о, мюсюлмани, да следвате моя пример във всичко: уважавайте моллите, подчинявайте се на властите и благоденствие ще изпълни вашите къщи. А най-важното, не слушайте разни подозрителни скитници, които се наричат лъжливо Настрадин Ходжа, като например скитника, който неотдавна безчинствуваше в Бухара и изчезна безследно, щом чу за пристигането на истинския Настрадин Ходжа в града. Ловете, хващайте такива самозванци и ги предавайте в ръцете на емирската стража.
— Вярно! — възкликнал Настрадин Ходжа, като излязъл от тъмното на светлина.
Всички тозчас го познали и се вцепенили от изненада.
Шпионинът побелял. Настрадин Ходжа се приближил до него, а съдържателят на чайханата Али незабелязано застанал отзад, готов всеки миг да сграбчи шпионина.
— Значи ти си истинският Настрадин Ходила? Шпионинът объркан се озърнал, бузите му треперели, очите му щъкали уплашено. Ала намерил сили да отговори:
— Да, аз съм истинският, същинският Настрадин Ходжа, всички останали са самозванци — и ти в това число!
— Мюсюлмани, какво гледате? — извикал Настрадин Ходжа. — Той сам си призна! Хванете го, дръжте го, мигар не чухте емирския указ и не знаете как трябва да постъпите с Настрадин Ходжа! Хванете го, иначе сами ще пострадате като укриватели!
Той смъкнал от шпионина лъжливата брада. Всички в чайханата познали омразното сипаничаво лице с плосък нос и щъкащи очи.
— Той сам си призна! — извикал Настрадин Ходжа, като смигнал надясно. — Дръжте Настрадин Ходжа! — И смигнал наляво.
Съдържателят Али пръв хванал шпионина. Сипаничавият се дръпнал да бяга, но довтасали водоносци, селяни, занаятчии. Известно време не се виждало нищо освен издигащи се и спускащи се юмруци. Настрадин Ходжа бил най-усърден от всички.
— Пошегувах се! — викал и стенел шпионинът. — О, мюсюлмани, пошегувах се, аз не съм Настрадин Ходжа! Пуснете ме!
— Лъжеш! — викал в отговор Настрадин Ходжа, като работел с юмруци не по-зле от добър месач на тесто. — Ти сам призна, чухме те! О, мюсюлмани, ние всички тук сме безкрайно предани на нашия емир и трябва точно да изпълним указа му, затова бийте Настрадин Ходжа, о, мюсюлмани! Замъкнете го в двореца, да го предадем в ръцете на стражата! Бийте го, за слава на аллаха и за слава на нашия емир!