Повест за Настрадин Ходжа
- Автор: Соловьов Леонид
- Язык: болгарский
- Переводчик: Атанас Далчев
- Жанр: Классическая проза
Электронная книга - «Повест за Настрадин Ходжа». Краткое содержание книги:
Скоро изгряла луната и заляла цяла Бухара с меката си и топла светлина. А в къщата на лихваря до късна нощ се чували викове и псувни там се разправяли кой пръв е помислил за маймуната.
ТРИДЕСЕТ И ПЪРВА ГЛАВА
След като изиграл лихваря, Настрадин Ходжа се запътил към двореца.
Завършила дневните си работи, Бухара заспивала. Прохладен мрак витаел из улиците, под мостовете звучно пеела водата. Дъхало на влажна земя, тук-там краката на Настрадин Ходжа се хлъзгали по калта: това означавало, че тук е работил особено усърден поливач, овлажнил пътя обилно, та нощният вятър да не вдига прахоляк и да не тревожи съня на уморените хора из дворовете и по покривите. От градините, потънали в мрак, над стоборите литвала нощна благоуханна хладовина. Далечните звезди намигали на Настрадин Ходжа от висинето, обещавали му сполука. „Да! — подсмивал се той. — Светът все пак не е подреден зле за оня, който носи на раменете си глава, а не празна кратуна!“
По пътя той свърнал към пазарния мегдан, видял ярките гостоприемни светлини в чайханата на приятеля си Али. Настрадин Ходжа избиколил чайханата, почукал на вратата. Отворил му самият стопанин. Те се прегърнали, влезли в тъмната одая. Зад тънката преградка се чували гласове, смях, звън на съдини. Али заключил вратата, запалил газеничето.
— Всичко е готово — съобщил той. — Ще чакаме Гюлджан в чайханата. Ковачът Юсуф й е приготвил безопасно убежище. Магарето ден и нощ стои оседлано, то е здраво, редовно яде и е здравата надебеляло.
— Благодаря ти, Али. Не знам ще мога ли някога да ти се отблагодаря.
— Ще можеш — рекъл съдържателят на чайханата. — Ти, Настрадин Ходжа, можеш всичко и нека не говорим повече за благодарност.
Те седнали, зашепнали си. Съдържателят показал един мъжки халат, приготвен за Гюлджан, голяма чалма, която да скрие плитките й.
Споразумели се за всичко. Настрадин Ходжа вече се канел да тръгва, когато зад стената чул познат глас. Бил гласът на сипаничавия шпионин. Настрадин Ходжа открехнал вратата, надникнал. Сипаничавият шпионин, в разкошен халат, с чалма, с лъжлива брада на лицето, седял с група прости хорица и важно приказвал:
— Оня, който през цялото време се представяше пред вас за Настрадин Ходжа, не е никакъв Настрадин Ходжа, а обикновен самозванец. Истинският Настрадин Ходжа съм аз! Но отдавна се отрекох от всичките си заблуди, защото разбрах колко гибелни и нечестиви са те. И аз, истинският, същинският Настрадин Ходжа, ви съветвам да последвате моя пример. Най-сетне разбрах, че ислямът е единствената праведна вяра, разбрах, че нашият велик, слънцеподобен емир наистина е наместник на аллаха на земята, което се доказва от несравнимата му мъдрост, от неговото благочестие и милосърдие. Това ви го казвам аз, същинският Настрадин Ходжа!
— Ехе! — тихичко рекъл Настрадин Ходжа, като по-бутвал с лакът съдържателя на чайханата. — В какви игри се впуснаха, като си мислят, че ме няма в града. Ще трябва да им напомня за себе си. Али, ще оставя временно при тебе лъжливата си брада, сърмения халат и чалмата, а ти ми дай някоя вехтория.
Съдържателят му подал халата, който отдавна вече служел за постелка — мръсен, окъсан й пълен с бълхи.
— Нарочно ли ги развъждаш? — попитал Настрадин Ходжа, като навличал халата. — Сигурно си решил да откриеш търговия с месо от бълхи. Но бълхите първи ще те изядат, Али.
С тези думи той излязъл на улицата. Съдържателят се върнал при гостите си, като нетърпеливо очаквал какво ще стане по-нататък. Не чакал дълго. От уличката с уморената походка на човек, оставил зад гърба си цял ден път, излязъл Настрадин Ходжа. Той се изкачил в чайханата, седнал в сянката, поискал чай. Никой не обръщал внимание на Настрадин Ходжа: какви ли не хора бродят по бухарските пътища? Сипаничавият шпионин продължавал:
— Моите заблуди са неизброими, но сега аз, Настрадин Ходжа, се разкаях и дадох клетва да бъда благочестив, да изпълнявам всички предписания на исляма, да се подчинявам на емира, на неговите везири, управители и стража. Оттогава се сдобих с покой и блаженство и умножих състоянието си; по-рано бях презрян скитник, а сега живея, както е редно да живее всеки добър мюсюлманин.
Някакъв камилар със затъкнат в пояса камшик почтително подал на сипаничавия шпионин чаша чай.
— Пристигнах в Бухара от Коканд, о, несравними Настрадин Ходжа. Много бях слушал за твоята мъдрост, но никога не бях предполагал, ле ще ми се случи да те срещна и дори да разговарям с тебе. Сега на всички ще разправям за срещата с теб и ще предавам думите ти.