Повест за Настрадин Ходжа
- Автор: Соловьов Леонид
- Язык: болгарский
- Переводчик: Атанас Далчев
- Жанр: Классическая проза
Электронная книга - «Повест за Настрадин Ходжа». Краткое содержание книги:
Стаята, в която го въвел лихварят, била без прозорци, а вратата се затваряла с три ключалки и още някакви резета, чиято тайна била известна само на стопанина. Той дълго се щурал, дрънкал с ключовете, преди резетата да паднат и вратата да се отвори. Тъкмо тук се пазели гърнетата, тук лихварят спял на дъските, които скривали входа към подземието.
— Съблечи се! — заповядал Настрадин Ходжа. Лихварят свалил дрехите си. Гол той бил неописуемо грозен. Настрадин Ходжа затворил вратата и почнал да чете заклинания.
През това време в двора се събрали многобройните роднини на Джафар. Мнозина от тях имали дългове към него и се надявали, че днес от радост той ще им ги опрости. Напразно се надявали: лихварят чувал през вратата гласовете на длъжниците си и злобно се усмихвал. „Ще им кажа днес, че им опрощавам дълговете — мислел си той, — но разписките няма да им върна, разписките ще останат при мен. И те, успокоени, ще почнат безгрижен живот, а аз няма да им кажа нищо, ще мълча, но скришом ще пресмятам цялото време. И когато на всяка танга от дълга се прибавят още десет танга и сумата на дълга превиши стойността на къщите, градините и лозята, които сега принадлежат на длъжниците ми, ще повикам съдията, ще се отрека от обещанието си, ще предявя разписките, ще продам цялото им имущество, ще ги оставя просяци и ще напълня със злато още едно гърне!“ Така мечтаел той, разяждан от неутолимо користолюбие.
— Стани и се облечи! — рекъл Настрадин Ходжа. — Сега ще отидем при езерото на шейха Ахмед и ти ще се потопиш в свещените му води. Това е необходимо за изцелението ти.
— Езерото на шейха Ахмед! — уплашено възкликнал лихварят. — Аз вече съм се давил веднъж във водите му. Запомни, о, мъдри Хюсеин Хуслия, че аз не знам да плувам.
— По пътя за езерото трябва непрестанно да четеш молитви — рекъл Настрадин Ходжа. — И не бива да мислиш за земните неща. Освен това ще вземеш една кесия със злато и на всеки срещнат ще подаряваш по една жълтица.
Лихварят стенел и охкал, но изпълнил всичко точно. Из пътя те срещали различни хора — занаятчии и просяци; пребледнял, той дарявал всекиму по една жълтица. Отзад вървели многобройните роднини. Настрадин Ходжа нарочно ги повикал да видят, за да избегне по-късно обвинението, че преднамерено е удавил лихваря.
Слънцето се спускало зад стрехите, дърветата били покрили езерото със сянката си, звънтели комари. Джафар повторно се съблякъл, приближил се до водата.
— Тук е много дълбоко — рекъл той жаловито. — Хюсеин Хуслия, не забравяй: аз не знам да плувам.
Роднините наблюдавали мълчаливо. Лихварят, като закривал с длан срамотиите си и боязливо се гушел, обиколил насам-натам, за да избере по-плитко място.
Но ето, Джафар приклекнал и страхливо опитал водата с крак, като се държал за надвисналите храсти.
— Студено — оплакал се той; очите му се ококорили.
— Много се бавиш! — отговорил Настрадин Ходжа, като се стараел да не гледа лихваря, за да не допусне в сърцето си несправедлива жалост. Но си спомнил страданията на сиромасите, разорени от Джафар, спечените устни на болното дете, спомнил си сълзите на стария Нияз; лицето на Настрадин Ходжа пламнало от гняв, той смело и открито погледнал лихваря право в очите.
— Много се бавиш! — повторил той. — Ако искаш да се излекуваш, влизай!
Лихварят стъпил във водата. Влизал навътре много бавно и когато краката му били до колене във водата, коремът все още бил на брега. Най-сетне се изправил. Дълбочината досами брега му идвала до кръста. Разлюшкали се водораслите, които гъделичкали със студените си докосвания тялото му. Като мърдал зиморничаво плешки, той пристъпил напред и се озърнал. Направил още една крачка и пак се озърнал. В очите му се четяла няма молба. Настрадин Ходжа не обърнал внимание на тая молба. Да съжали лихваря би значило да обрече хиляди сиромаси на по-нататъшни страдания.
Водата покрила гърбицата на лихваря, но Настрадин Ходжа неумолимо го гонел все по-далече към дълбокото.
— Още, още… Нека водата стигне до ушите ти, иначе не се наемам да те излекувам. Хайде, върви по-смело, почтени Джафар! По-смело! Направи още една крачка! Хайде още малко!
— Елп! — изведнъж рекъл лихварят и потънал с глава под водата.
— Елп! — повторил, той, като се показал след секунда на повърхността.
— Той се дави! Той се дави! — развикали се роднините.