Повест за Настрадин Ходжа
- Автор: Соловьов Леонид
- Язык: болгарский
- Переводчик: Атанас Далчев
- Жанр: Классическая проза
Электронная книга - «Повест за Настрадин Ходжа». Краткое содержание книги:
Лихварят се шмугнал през портата. След него влязъл Настрадин Ходжа. Лихварят хвърлил в краката му празната кесия и вбесен закрещял:
— Хюсеин Хуслия, моето излекуване ми струва много скъпо! Изхарчих повече от три хиляди танга за подаръци, за милостиня и за този проклет водоносец.
— Успокой се! — отговорил Настрадин Ходжа. — След половин час ще бъдеш възнаграден. Нека запалят насред двора голям огън.
Докато слугите носели дърва и разпалвали огъня, Настрадин Ходжа мислел как да измами лихваря и да стовари върху него цялата вина за несполучливото изцеление. Разни начини му идвали на ум, но той ги отхвърлял един по един, защото не ги намирал достойни. През това време огънят се разгорял, огнените езици, леко полюлявани от вятъра, се издигнали високо, озарили с червен блясък листата на асмата.
— Съблечи се, Джафар, и обиколи три пъти огъня — рекъл Настрадин Ходжа. Той все още не бил измислил достоен начин и печелел време. Лицето му било угрижено.
Роднините мълчаливо наблюдавали. Лихварят ходел около огъня като маймуна, вързана за синджир, и размахвал ръцете си, които му стигали почти до коленете.
Лицето на Настрадин Ходжа изведнъж се прояснило. Той въздъхнал с облекчение и изправен разкършил рамене.
— Дайте ми едно одеяло! — рекъл звучно той. — Джафар й всички останали, елате при мен.
Той наредил роднините в кръг, а лихваря сложил в средата, на земята. После се обърнал към тях със следните думи:
— Сега ще покрия Джафар с това одеяло и ще прочета молитва. А всички вие, и Джафар в това число, трябва да повтаряте със затворени очи тази молитва след мене. И когато сваля одеялото, Джафар ще бъде вече излекуван. Но трябва да ви предупредя за едно извънредно важно условие и ако някой наруши това условие, Джафар ще остане неизлекуван. Слушайте внимателно и запомнете.
Роднините мълчали, готови да слушат и да запомнят.
— Докато повтаряте след мене думите на молитвата — високо, отчетливо обяснил Настрадин Ходжа, — нито един от вас, а още по-малко самият Джафар, не бива да мислите за маймуна! Ако някой от вас почне да мисли за маймуна или — още по-лошо — си я представи във въображението си с опашка, червен задник, отвратителна муцуна и жълти зъби, тогава, разбира се, никакво излекуване няма да има и не може да има, защото извършването на благочестивото дело е несъвместимо с мислите за Полкова отвратително същество като маймуната. Разбрахте ли ме?
— Разбрахме! — отговорили роднините.
— Приготви се, Джафар, затвори очи! — тържествено рекъл Настрадин Ходжа, като покрил лихваря с одеялото. — Сега и вие затворете очи — обърнал се той към роднините. — И помнете условието ми: да не мислите за маймуна.
Той напевно изрекъл първите думи от молитвата:
— Мъдри и всезнаещи аллах, прати със силата на свещените знаци Алиф, Лам, Мим и Ра изцеление на нищожния твой раб Джафар.
— Мъдри и всезнаещи аллах — повтарял разногласият хор на роднините.
И ето, по лицето на един от тях Настрадин Ходжа забелязал тревога и смущение; друг се закашлял, трети почнал да бърка думите, четвърти — да тресе глава, сякаш се мъчи да отпъди някакво натрапчиво видение. А след минута и Джафар взел неспокойно да се върти под одеялото: маймуната, отвратителна и неизразимо гнусна, с дълга опашка и жълти зъби, стояла неотстъпно пред вътрешния му поглед и дори го подкачала, като му показвала поред ту езика си, ту кръглия си червен задник, тоест места, неприлични за съзерцание от мюсюлманин.
Настрадин Ходжа продължавал високо да чете молитвата й изведнъж спрял, като че заслушан. След него млъкнали роднините, някои се дръпнали назад. Джафар заскърцал със зъби под одеялото, защото маймуната започнала да си прави с него съвсем непристойни шеги.
— Как! — гръмовито възкликнал Настрадин Ходжа. — О, нечестивци и богохулни! Вие нарушихте забраната ми, осмелихте се, докато аз четях молитвата, да мислите за онова, за което ви забраних да мислите! — Той смъкнал одеялото и се нахвърлил върху лихваря: — Защо си ме повикал! Сега разбирам, че не си искал да се излекуваш! Искал си да унищожиш мъдростта ми, подучили са те враговете ми! Но пази се, Джафар! Още утре всичко ще бъде известно на емира! Ще му разкажа, че през цялото време, докато чете молитвата, нарочно, с богохулни цели ти мисли за маймуната! Пази се, Джафар, и всички вие се пазете: това няма да ви се размине току-така, знаете какво наказание ви чака за богохулство!
А тъй като наистина за богохулство се полагало много тежко наказание, всички роднини се вцепенили от ужас, а лихварят взел да ломоти нещо в старанието си да се оправдае. Но Настрадин Ходжа не го слушал; той рязко се обърнал и си излязъл, като тръшнал вратата.