Повест за Настрадин Ходжа
- Автор: Соловьов Леонид
- Язык: болгарский
- Переводчик: Атанас Далчев
- Жанр: Классическая проза
Электронная книга - «Повест за Настрадин Ходжа». Краткое содержание книги:
Впрочем някои разправят, че под тази надгробна плоча не лежи никой, че хитрият Настрадин Ходжа нарочно, я е поставил и след като разпръснал навсякъде слухове за смъртта си, заминал да скита по-нататък из света. Така ли е било или не? Няма да градим безплодни догадки, ще кажем само, че от Настрадин Ходжа всичко може да се очаква!
ТРИДЕСЕТ И ВТОРА ГЛАВА
Утринните часове отлетели, сменил ги душният зноен ден.
Всичко било готово за бягството.
Настрадин Ходжа се качил при своя пленник.
— Срокът на пленничеството ти, мъдри Хюсеин Хуслия, свърши. Тая нощ аз напускам двореца. Ще оставя стаята ти незаключена, но с условие, че ще излезеш оттук не по-рано от два дни. Ако нарушиш този срок, може случайно да ме завариш още в двореца и тогава, сам разбираш, ще трябва да те обвиня в бягство и да те предам на палача. Сбогом, Хюсеин Хуслия, мъдрецо от Багдад, не ме поменавай с лошо! Възлагам ти да откриеш на емира истината и да назовеш пред него името ми. Слушай внимателно: казвам се Настрадин Ходжа!
— О! — възкликнал старецът стъписан и нищо повече не можал да каже: толкова го поразило това име.
Вратата скръцнала, затворена. Стъпките на Настрадин Ходжа затихнали долу. Старецът предпазливо се приближил до вратата, опитал — била незаключена. Надникнал — никой. Тогава бързо затръшнал вратата и я подпрял отвътре с резе. „Не! — мърморел си той. — По-добре да остана тук още цяла седмица, отколкото да си имам пак работа с Настрадин Ходжа!“
Вечерта, когато в позеленялото небе вече пламнали първите звезди, Настрадин Ходжа с глинена стомничка в ръце се приближил до стражарите, които пазели входа на емирския харем.
Стражарите, без да забележат приближаването му, продължили разговора си.
— Ето, падна още една звезда — рекъл дебелият мързелив стражар, който гълтал сурови яйца. — Ако те падат, както казваш, на земята, защо хората никога не ги намират?
— Сигурно падат в морето — отговорил вторият стражар.
— Хей вие, доблестни воини — намесил се Настрадин Ходжа. — Повикайте тук главния евнух, трябва да му предам илача за болната наложница.
Дошъл главният евнух, взел благоговейно с две ръце стомничката, в която нямало нищо освен тебешир, разтворен в обикновена вода от аръка, изслушал подробните наставления как трябва да се употребява тоя илач и се оттеглил.
— О, мъдри Хюсеин Хуслия! — ласкателно рекъл дебелият стражар. — Ти знаеш, всичко на света, мъдростта ти няма граници! Кажи ми къде падат, звездите от небето и защо хората никога не ги намират на земята?