Заключената стая

— И изводът гласи, че Свярд е здрав?

— Практически здрав. За отоците на врата ние веднага го успокоихме — обикновени мастни натрупвания, нищо опасно. Подутината в областта на корема изискваше по-сериозно изследване. Но ние не намерихме нищо сериозно. Киста. Тя можеше да се махне, но ние преценихме, че от такова вмешателство няма нужда. Пациентът не изпитваше никакви неудобства. Наистина той твърдеше, че преди това е имал силни болки, но те явно са имали психосоматичен характер.

Лекарят се спря, погледна към Мартин Бек, както се гледа към деца и малограмотни възрастни, и поясни:

— Казано по-просто — самовнушение.

— Вие лично общувахте ли със Свярд?

— Разбира се. Разговарях с него всеки ден, а преди да го изпишем, имахме дълга беседа.

— Как се държеше той?

— В началото поведението му се определяше от мисълта за мнимата болест. Той беше уверен, че има неизлечим рак и че дните му са преброени. Смяташе, че му остава да живее най-много месец.

— Все пак е познал — вмъкна Мартин Бек.

— Така ли? Автомобил ли го е сгазил?

— Застрелян е. Възможно е и да се е самоубил.

Лекарят свали очилата си и замислено ги изтри с ъгълчето на престилката.

— Второто предположение ми се струва съвсем невероятно.

— Защо?

— Както вече ви казах, преди да го изпишем, аз разговарях дълго със Свярд. Когато той се убеди, че не е болен от нищо, от раменете му сякаш се смъкна планина. Преди това той беше страшно потиснат, а сега се промени изцяло, веднага се развесели. Още преди това се изясни, че болките му минават от най-прости средства. От такива таблетки, които, казано между нас, съвсем не са болкоуспокояващи.

— Значи според вас той не би могъл да се самоубие?

— Не е такава натура.

— А каква натура имаше той?

— Аз не съм психиатър, но на мен той ми направи впечатление на суров и затворен човек, Персоналът се оплакваше от него — придирчив, мърморко… Но всичко това се прояви едва в последните дни, след като разбра, че за него няма нищо опасно.

Като помисли малко, Мартин Бек попита:

— Не знаете ли дали при него са идвали посетители?

— На мен ми е казвал, че няма приятели. Но един родственик на Свярд — представи се за племенник — ми позвъни по време на дежурство и се заинтересува как е здравето на чичо му.

— И вие какво отговорихте?

— Тъкмо бяхме получили всички данни, когато той позвъни. И аз веднага го зарадвах, като му отговорих, че Свярд е здрав и ще живее още много години.

— И как реагира той?

— Ако се съди по гласа — удиви се. Изглежда, Свярд е убедил не само себе си, но и него, че няма да излезе жив от болницата.

— Този племенник каза ли си името?

— Навярно, но аз не съм го запомнил.

— Ето какво ми дойде току-що на ум — каза Мартин Бек. — Нима не е прието за всеки случай пациентът да съобщава името и адреса на някой от близките или познатите си…