Заключената стая
- Автор: Вальо Пер, Шьовал Май
- Серия: martin beck #8
- Язык: болгарский
- Жанр: Классическая проза
Электронная книга - «Заключената стая». Краткое содержание книги:
Делото се обърна на съвсем друга страна. Седемстотин и петдесет крони всеки месец в продължение на шест години? Както се казва, постоянен доход. И понеже Свярд не е теглил нищо, на тайнствената сметка се е събрала порядъчна сума. Петдесет и четири хиляди крони плюс процентите.
За Мартин Бек това бяха много пари.
За Свярд, няма съмнение — това беше цяло състояние. Промяната на обстоятелствата подсказваше и нови пътища на разследването.
Най-напред трябваше да поговори с данъчните органи, а след това да хвърли поглед и на бланките на преводите, ако те действително са запазени.
Данъчното управление не разполагаше с данни за Свярд.
Когато става дума за бедняците, към които се числеше той, властите се ограничават с изтънчената форма на експлоатация, която се изразява в надценка на продоволствените стоки и най-силно удря по джоба тези, чийто джоб и без това е най-тънък.
Добре, а как стоят нещата с преводните бланки?
В Централния клон на Търговската банка бързо намериха последните двадесет и две бланки. Всичките те бяха подадени в различни клонове и всяка беше попълнена с различен почерк — очевидно от ръката на касиера. Разбира се, тези хора можеха да се намерят и да се разпитат. Колосален труд, който нямаше да даде нищо.
Кой ще си спомни клиента, който преди много месеци е превел на своя сметка седемстотин и петдесет крони? Никой! И ето че Мартин Бек си стои в къщи и пие чай с любимата си чаша.
Мартин Бек отново не беше на себе си. Отново душата му е смутена, отново е тревожен, но сега това се обясняваше донякъде с обстоятелството, че той не беше в състояние да изгони от мисълта си служебните работи.
Свярд. Тази идиотска заключена стая.
Тайнственият вносител.
Точно така: тайнственият вносител. Кой е той? Нима все пак е Свярд?
Не. Трудно е да се повярва, че Свярд ще хитрува чак толкова.
Освен това трудно е да се допусне, че обикновен общ работник ще се досети да си заведе чекова сметка в банката.
Не, парите е превеждал някой друг. По всичко личи, че е бил мъж — твърде е съмнително в банката да дойде жена, да се назове Карл Едвин Свярд и да каже, че иска да преведе на собствената си сметка седемстотин и петдесет крони.
И най-сетне: откъде накъде този някой е изпращал пари на Свярд?
Засега този въпрос увисваше във въздуха.
Освен това съществува още една непонятна фигура.
Загадъчният племенник.
Но Неизвестен номер едно е човекът, който през април или в началото на май е съумял да застреля Свярд, макар че той се е барикадирал като в крепост в заключената стая.
А може би тези трима неизвестни в действителност са едно лице? Вносителят, племенникът, убиецът?
Да, има над какво да си поблъска главата.
Мартин Бек остави чашата и погледна часовника си. Времето беше излетяло бързо — вече е девет и половина. Късно е да излиза някъде. Пък и къде ли би могъл да отиде.
Мартин Бек сложи една плоча с Бах и пусна грамофона. След това се излегна в леглото.
Ако се абстрахира от всички неясноти и въпросителни, може да изгради версия. Племенникът, вносителят, убиецът — това е един човек. Свярд се е занимавал с умерен шантаж и шест години е принуждавал този човек да му плаща седемстотин и петдесет крони на месец, но поради болезненото си скъперничество не е харчил нищо. Жертвата му е продължавала да плаща година след година, докато търпението й не е свършило.
Да се види Свярд в ролята на шантажист не е чак толкова трудно. Но шантажистът трябва да разполага с някакви козове против този, от когото изнудва пари.
Шантажистът трябва да разполага с някаква информация.
Откъде може един обикновен общ работник в склад да се сдобие с такава информация?
Там, където работи. Или там, където живее.
Доколкото е известно, Свярд не е ходил никъде другаде. Само в къщи и на работа.
Но през юни 1966 година Свярд е напуснал работа. Два месеца преди това на негова сметка е постъпила първата вноска.
Значи, всичко е започнало преди повече от шест години. А с какво се е занимавал след това Свярд?
Когато Мартин Бек се събуди, плочата продължаваше да се върти. Може би нещо беше сънувал, но паметта му не беше съхранила нищо.
Сряда, нов работен ден, съвършено ясно е с какво трябва да го започне. С разходка.
Реши да обиколи крайбрежните улици. От начало — по Корабна, след това, пресичайки Слюсен, ще свие на изток по Стадсгорден.
Винаги беше обичал тази част на Стокхолм. Особено през детството, когато на кейовете стояха параходи със стоки от далечни страни. Сега рядко ще видиш истински океански параходи, замениха ги фериботи за любителите на къркането от островите. Чудесна замяна… Измира старата гвардия от докери и моряци, а без тях пристанището не е това, което беше някога.