В подножието на Висшата мъдрост (Избрани теми от Науката за духа)
- Автор: Коган Маха
- Язык: болгарский
- Переводчик: Никола Берчев
- Жанр: Классическая проза
Электронная книга - «В подножието на Висшата мъдрост (Избрани теми от Науката за духа)». Краткое содержание книги:
При яркото горене на сърцето от неговите огньове се осветява всичко, което е около човека. И тогава обкръжаващото го престава да му въздейства, загубвайки изцяло си властта си над него. Това е освобождаване от тежестта на плътните условия. Тогава огньовете на сърцето озаряват мрака на материалния свят и светилникът на духа гори с не гаснещ пламък. Само слабото сърце може да се прекърши под тежестта на външната среда или под натиска на токовете на пространството. Този, който не вижда вещи, които да притежава и, нямайки лични желания, не иска нищо за себе си, той вече е свободен в духа си и неговият дух познава и радостта, и щастието, и мира, който не е от този свят. Само земно щастие не търси и не познава горящото сърце. Но хората не го търсят там, където е. А то е в духа и в сърцето, то е вътре. Търсят го навсякъде другаде, но не и там, където единствено е възможно и може да бъде намерено. Отказалият се от всичко лично и нямащият нищо има всичко, има право на всичко и всичко може да притежава, тъй като няма нищо свое. Само лишеният от всичко може да притежава Съкровищата на света. Това Съкровище е Огненият Камък, носен в гърдите от Носителя на Светлина. Сгъстената Светлина на кристалните отлагания от огнена енергия в Чашата наистина представлява един вид Камък тъй като сияе с огньове с невиждана красота. За силата на сиянието на Камъка може да се съди по извънредно редките случаи на Преобразяване, свидетели на каквито са били някои хора. Когато Огнената мощ на Съкровището се прояви с цялата си сила, пронизвайки и преобразявайки земното тяло, земните очи не са в състояние да издържат ослепителното сияние на Надземните Огньове. Всеки има в себе си Съкровището на Камъка, макар и да е било затрупано с купчини смет и затъмнено, и макар и да е твърде малък по размери този Камък. Всеки има това Съкровище и на всеки са дадени способности да го уголеми и да умножи силата му. Съкровището на Камъка е най-висшето и най-ценното нещо, което може да има човек на Земята. Четиридесет и девет центъра и четиридесет и девет Огньове, но техният синтез е в Сърцето, а съхраняването на насъбраното Съкровище е в Чашата. Пазител на Съкровения Пламък на отлаганите в Чашата кристали от огън — така може да се нарече човекът. Наистина, той представлява Носител на Камъка, в който е Светлината на Света. (6.440)
„Плач и скърцане със зъби“ във „външната тъмнина“, както и тръни и бодли, т.е. трудностите на плътното съществуване, си остават приоритет на земните въплъщения на човека, наред с болестите, физическата немощ, старостта и смъртта В една приказка се разказва как един цар разпоредил да се намери един щастлив човек, за да му облече ризата, та и той да стане щастлив. Но когато след продължително търсене най-после открили такъв човек, оказало се, че той няма риза на гърба си. Този пример показва колко рядко е земното щастие, както и това, че то не зависи от материалните условия. И най-щастливите условия, при тяхното постоянство и монотонност на повторението, стават скучни и омръзват, а призрачното щастие изчезва като дим. И най-силните впечатления при повторение се притъпяват, защото астралът е ненаситен и изисква непрекъснато нови преживявания. В доволство и благополучие съзнанието затъпява, след което идва застоят и разложението. Но който знае целта на земните въплъщения и значението на трудностите и изпитанията, ще приветства трудния живот и ще разглежда обременените обстоятелства като стъпала по пътя на възхода на духа. Това много лесно се разбира на думи, но когато се стигне до прилагането му на дело, вместо разбиране се появява недоволство, съжаление и ожесточение. И всяка грешка се прехвърля на гърба на Този, Който Води. Подобно отношение, обаче, е далеч по-голяма преграда за придвижването, отколкото най-големите препятствия, трудности и изпитания. Думите „обичаме и почитаме“ си остават думи. И по-далеч от думите не се отива. Колко пъти трябва отново да се повтаря, че само с прилагане на Учението в живота самоналожените прегради ще изчезнат. (7.279)