Предателство в смъртта

— Какво от това? — Рурк вдигна юмруци. — Не се страхувам да се изправя срещу най-могъщия противник. По един или по друг начин ще се справя със заплахата. Но как да се преборя с невидим враг? Известено ли ти е колко души работят за мен?

— Не.

— Аз също не знаех точния брой на служителите в моите предприятия, но днес направих справка в компютъра. Те са няколко милиона! Престъпниците разполагат с милиони хора, измежду които да избират жертвите си.

— Не говори така! — Тя пристъпи към него и го хвана за раменете. — Престани да се самообвиняваш. Не си дал нищичко на противника си, но той се опитва да отнеме частица от теб. Ще допуснеш фатална грешка, ако му го позволиш. Ако му дадеш да разбере колко пагубно ти се отразява тактиката му.

— Тогава може би ще се опита да убие мен.

— Може би. Мислих по този въпрос и признавам, че перспективата ме тревожи. Но… — Тя плъзна длани по раменете му, като че милувките й можеха да го успокоят. — Тревожа се, когато слушам гласа на сърцето си, но разумът ми диктува нещо съвсем различно. Врагът ти не иска смъртта ти. Желанието му е само да те уязви. Разбираш ли за какво говоря? Иска да те извади от равновесие, да се измъчваш, да изпитваш угризения на съвестта… иска да бъдеш какъвто си в този момент.

— Но защо?

— Тъкмо това трябва да разберем. Седни.

— Не ме сдържа не едно място!

— Седни! — настоятелно повтори Ив със същия нетърпящ възражение тон, с който той понякога й говореше. Видя гневните пламъчета в очите му, но невъзмутимо се обърна и отиде да налее чаша бренди. За миг се запита дали да не пусне сънотворно в питието, но се досети, че Рурк веднага ще разбере. Можеше да опита и да го насили да изпие брендито, както веднъж той беше сторил с нея, ала се съмняваше, че ще успее.

А това само щеше да влоши нещата — и двамата щяха да побеснеят от гняв.

— Хапна ли нещо?

Рурк, който беше прекалено разстроен, за да забележи размяната на ролите им, та да му се стори забавна, раздразнено измърмори:

— Не съм гладен! Нямаш ли си работа, че се занимаваш с мен?

— Престани да се инатиш! — Тя остави чашата с брендито върху ниската масичка и сложи ръце на кръста си. — Седни или ще те накарам насила. Дори мисля, че една ръкопашна схватка ще те накара да изпуснеш парата и да се почувстваш по-добре.

— Нямам настроение — промълви той и с все така мрачно изражение седна на канапето и нареди на телевизора да се включи. Ив веднага изкомандва устройството да се изключи и се сопна:

— Никаква телевизия!

Очите му проблеснаха:

— Телевизор, включи се! Драга Ив, ако не искаш да гледаш, отиди другаде.

— Телевизор, изключи се!

— Лейтенант, движиш се по въже, което е опънато над пропаст! — Гневът му вече не бе насочен към незнайния му враг, а към нея. Тя едва сдържа усмивката си — беше постигнала целта си. Разбира се, съпругът й още не се беше успокоил, но и това щеше да стане.