Предателство в смъртта
- Автор: Робертс Нора
- Серия: „В смъртта“ #13
- Язык: болгарский
- Переводчик: Весела Прошкова
- Жанр: Классическая проза
Электронная книга - «Предателство в смъртта». Краткое содержание книги:
Докосна я на най-интимното място и горещата й плът сякаш опари пръстите му. Тя машинално се повдигна и разтвори бедра. Рурк искаше… изпитваше необходимост да я види как стига до оргазъм, да почувства как всичко в нея експлодира, да усети, че цялата му принадлежи.
Тялото й се изви като дъга, изтъкана от усещания, от устните й се изтръгна стон, тя изригна в ръката му.
Ала Рурк не й позволи да се отпусне и да се върне към действителността, а със зъбите и с езика си отново я поведе към върха на насладата.
Когато впи устни в нейните, когато почувства, че тя е на ръба на нова експлозия, рязко проникна в нея и мигом я запрати в бездната на насладата.
„Още! — помисли си. — Още!“
Разтвори бедрата й още повече и проникна още по-дълбоко в нея. Погледът му се замъгли, но през алената пелена на похотта той видя отражението си в дълбоките й, тъмнокехлибарени очи, които бяха помътнели от страстта.
— В теб съм — задъхано прошепна, докато ритмичните му движения водеха и двама им към лудостта. — Целият съм в теб — телом и духом…
Ив насила се изтръгна от парализиращото замайване, за да каже единствените думи, които можеха да донесат утеха на съпруга й. Сграбчи китките му, усети пулсирането на кръвта във вените му, и прошепна:
— Отпусни се, не мисли за нищо. Ще бъда до теб.
Той притисна лице до косата й и позволи на страстта да завладее сърцето и мислите му.
Ив не знаеше колко време е изминало, докато съзнанието й се проясни дотолкова, че да разсъждава трезво. В момента, когато успя да си спомни името си, осъзна, че Рурк още е върху нея. Сърцето му, още биеше лудо, но той лежеше неподвижно.
Плъзна ръка по гърба му и го потупа по задника:
— Ако не възразяваш, след десет — петнайсет минути бих искала да си поема въздух.
Рурк вдигна глава и се подпря на лакти. Лицето на Ив беше поруменяло, очите й бяха премрежени, по устните й играеше загадъчна усмивка.
— Изглеждаш много доволна от себе си.
— Защо не? Честно казано, доволна съм и от теб.
Той се наведе и целуна трапчинката на брадичката й:
— Благодаря ти.
— Не е необходимо да ми благодариш, задето правихме секс. Все пак сме женени, нали?
— Вярно е, че заслужаваш поздравления за секса, но ти благодаря за разбирането… за положените грижи.
— Знам какво е най-доброто за теб. — Тя отметна косата от челото му. — Как си? Чувстваш ли се малко по-добре?
— Да. — Рурк седна и я взе в прегръдките си. — Постой така още малко, нека задържим мига — прошепна и нежно я целуна.
— Ако продължаваш в същия дух, отново ще се озовем в хоризонтално положение.
— М-м-м, перспективата е доста съблазнителна. — Гневът още не го беше напуснал, но от буйния огън беше останала само тлееща жарава. — За съжаление ни чака много работа. Между другото, лейтенант, налага ли се да спорим, за да ми разрешиш да работя заедно с теб? Не мислиш ли, че ще бъде жалко да развалим доброто си настроение?
Тя помълча, сетне промълви:
— Не бива. Не, не ме прекъсвай, позволи да се доизкажа. — Обърна глава и притисна челото си до шията му. — Сърцето ми диктува да не се забъркваш в тази история. Страхувам се и се тревожа за теб. Но разсъждавайки не като твоя съпруга, а като полицейска служителка, осъзнавам, че ако ми помогнеш, по-бързо ще се доберем до престъпника. Съпругата няма шанс, когато ченгето се съюзи с теб и двамата я притиснете до стената.
— Ще се почувстваш ли по-добре, ако ти кажа, че няма да изпитвам толкова силни угризения на съвестта, ако участвам в разследването?
— Ами… — Тя се поколеба за миг, сетне примирено въздъхна: — Знам го, не е необходимо да ме убеждаваш. Да вземем душ, да хапнем нещо, после ще ти обясня основните правила на играта.
— Фразата „основни правила“ никога не ми е допадала — спокойно отбеляза Рурк.
Тя стана и се засмя:
— И това знам.
Едва когато се облякоха и седнаха на масата, за да опитат превъзходните спагети с морски дарове, които бяха поръчали да им приготви автоготвачът, Ив постави своите условия:
— Със съгласието на Уитни официално ще се включиш в разследването като граждански експерт-консултант. Тази длъжност е свързана с известни привилегии и задължения, а за труда си ще получиш скромен хонорар.
— Какво разбираш под скромен хонорар?
Ив разтвори с вилицата си една мидена черупка и отвърна:
— Предполагам, че ще е по-малък от цената, която си платил за който и да било от шестстотинте си чифта обувки. Ще получиш специална карта за сътрудник…
— А значка ще ми дадете ли?
Тя му хвърли унищожителен поглед:
— Не ставай смешен! Както вече казах, ще получиш стандартна карта на сътрудник с твоята снимка. Оръжие няма да ти бъда отпуснато.