Предателство в смъртта
- Автор: Робертс Нора
- Серия: „В смъртта“ #13
- Язык: болгарский
- Переводчик: Весела Прошкова
- Жанр: Классическая проза
Электронная книга - «Предателство в смъртта». Краткое содержание книги:
— Бъди спокоен, умея да пазя равновесие.
— Използвай таланта си другаде. В момента не искам нито брендито ти, нито състраданието ти, нито професионалните ти съвети. Отиди някъде и ме остави сам.
— Добре, тогава аз ще изпия брендито. — Ив се постара да скрие гримасата си на отвращение, защото мразеше тази напитка. — Ще се въздържа от професионални съвети — добави и седна на коленете му. — Но ще остана при теб.
Той я хвана за раменете и се опита да я отблъсне:
— Тогава аз ще отида другаде.
Ив го прегърна през шията и се притисна до него:
— Не, няма! Толкова ли съм досадна, когато съм в настроение за… знаеш какво?
Рурк примирено въздъхна и допря чело до нейното:
— Непрекъснато ми досаждаш. Питам се защо те търпя.
— Аз често си задавам същия въпрос. — Тя леко го целуна по устните. — Може би още сме заедно заради това. Прекрасно е. — Прокара пръсти през косата му, отметна главата му и го дари с незабравима целувка — бавна, чувствена, еротична.
— Ив… — прошепна той, когато успя да си поеме въздух.
— Позволи ми де те любя. — Тя обсипа с нежни целувки страните му. — Позволи ми. Обичам те.
Обичаше го и сърцето й се късаше, като го гледаше как се терзае, колко смазваща е умората му. Знаеше, че ще работят заедно, че ще водят битките си рамо до рамо. Ала сега това нямаше значение. Единственото й желание в момента бе да му дари спокойствие.
Рурк беше въплъщение на силата, което едновременно я привличаше и я предизвикваше. Никога не издаваше чувствата си, ала сега бе напрегнат като пружина. Тя прокара длани по раменете, по гърба му… Милувките й го успокояваха, целувките й разпалваха страстта му.
„Божичко, как умее да се владее!“ — помисли си, повдигна се и игриво захапа брадичката му. Самообладанието му едновременно я изнервяше и й даваше чувство за сигурност. За пръв път го виждаше да губи контрол, което й позволяваше да се възползва от слабостта му, да превърне гнева му в плътско желание.
Разкопча ризата му, като пръстите й се задържаха на всяко копче, устните й се плъзгаха по всеки сантиметър оголена плът. Долови ударите на сърцето му — силни, но все още ритмични.
— Обожавам да те целувам — прошепна, плъзна длани нагоре по гърдите му, прокара език по горещата му кожа. — Навсякъде.
Възседна го и когато видя как страстта спусна тъмния воал на желанието върху синевата на очите му, сърцето й лудо затуптя.
Осъзна, че е сгрешила, че с нежност няма да угаси яростта, която пламти в гърдите му. „Огънят се гаси само с огън“ — помисли си.
Без да откъсва поглед от лицето на съпруга си, разкопча ремъка, на който беше прикрепен кобурът с оръжието й, и го пусна на пода. Без да откъсва поглед от лицето му, разкопча ризата си и я свали. Отдолу носеше тънка памучна фланелка с голямо деколте. Видя, че Рурк я наблюдава и зърната й се втвърдиха, като че вече бе усетила устните му върху гърдите си.
Ала той не я докосна. Знаеше, че в мига, в който го направи, напълно ще загуби контрол и ще я обладае с животинска страст. „Ще я насиля — каза си, разгневен на самия себе си, — тъкмо когато тя ми съчувства и се мъчи да ме утеши, да ми помогне!“ Със сетни сили се овладя, нежно докосна страната й и прошепна:
— Почакай да те занеса в леглото.
Ив се усмихна — в усмивката й нямаше и капчица съчувствие:
— Не мога да чакам! — Свали фланелката си и я захвърли встрани. — Обладай ме, твоя съм. — Вкопчи се в косата му и се притисна към гърдите му. — Докосни ме, моля те — прошепна, устните й потърсиха неговите.
Самообладанието го напусна. Сграбчи я, с мълниеносно движение я просна по гръб и легна върху нея. Зацелува я жадно, упоявайки се от дъха й. Всяко негово докосване все повече възпламеняваше възбудата й, докато най-сетне опитните му пръсти я доведоха до първия оргазъм.
Тя нададе вик, но ласките му станаха още по-безразсъдни.
Страстно зацелува гърдите й и захапа зърната й, причинявайки й сладка болка.
Кръвта й забушува, тя се повдигна, насърчавайки го да проникне в нея, и заби нокти в гърба му. Загърчи се под него, ръцете й го търсеха, устните й го преследваха. Страстта й и желанието й не отстъпваха на неговата похот. Набързо захвърлиха дрехите си, притискайки се един към друг. Голите им тела блестяха от пот.
За Рурк светът престана да съществува. Съществуваше само тя — неговата партньорка в любовта. Жената със стройното и толкова съблазнително тяло, което сякаш бе създадено специално за него. Жената с бяла и нежна кожа, под която играеха стегнати мускули, на която страстта придаваше неземен вкус…
Кръвта бучеше в ушите му, в съзнанието му се въртеше само една мисъл: „Още! Още! Искам те цялата!“