Пленник на тишината
- Автор: Ходорковский Михаил Борисович, Панюшкин Валерий Валерьевич
- Язык: болгарский
- Переводчик: Димитрина Гергова
- Жанр: Классическая проза
Электронная книга - «Пленник на тишината». Краткое содержание книги:
Валерий Панюшкин — известен разследващ журналист, удостоен с наградата „Златното перо на Русия“, си поставя за цел да разплете загадката около съдебния процес срещу Михаил Ходорковски.
В книгата „Пленник на тишината“ той разглежда 16-годишен период — от началото на предприемаческата дейност на Ходорковски и превръщането му в олигарх и собственик на ЮКОС — най-голямата руска нефтена компания, до осъждането му за неплатени данъци през 2005 г.
Без да го представя като светец, журналистът си служи с абсолютно достоверни факти от биографията му, арестът и съдебното дело. В своите разследвания авторът открива поръчкови документални филми, представящи Ходорковски като злодей, скалъпени атаки от страна на някои медии, обвинения в убийства и корупция, спънки за свиждания в затвора и разговор с адвокати.
Друг път помощничката на Гари Каспаров Марина Литвинович, докато пътувала по „Лубянка“, случайно видяла и успяла да снима как от едно от зданията на Федералната служба за сигурност изнасяли плакати с надписи: „Ходор, твоите пари миришат на кръв“. Оттогава всички привърженици са убедени, че плакатите срещу Ходорковски се измислят от ФСС.
Когато най-после осъдиха Ходорковски на девет години лагер, привържениците му за последен път се събраха пред сградата на съда на символично погребение на правосъдието. И аз бях там. От едната страна на улицата плакатите ликуваха, че има справедливо правосъдие. От другата страна на улицата хората символично връзваха траурни ленти по металните заграждения, които трябваше да покажат, че правосъдието е умряло. Аз отидох там, където бяха траурните ленти.
Един полковник от милицията говореше на събралите се хора:
— Нямате право да използвате загражденията, за да връзвате траурни ленти. В разрешението ви за протест няма точка, че можете да използвате за нагледна агитация милиционерското заграждение.
— А защо те — един младеж кимаше към отсрещната страна на улицата, към противниците на Ходорковски — защо те могат да използват милиционерските заграждения? Защо те са опънали плакатите си на милиционерските заграждения, а ние не можем?
— Може би по друг начин е оформено разрешението им, не зная — отвърна полковникът.
Аз попитах:
— Извинете, полковник, в нашето разрешение за протест забранено ли е да се връзват траурни ленти на милиционерските заграждения?
— Не е забранено — полковникът се смути.
— Но нали живеем в свободна страна. Всичко, което не е забранено, е разрешено, така ли е?
Полковникът се замисли и каза:
— Във вашето разрешение за протест пише, че вие трябва на изпълнявате изискванията на сътрудниците на правозащитните органи. И аз, сътрудникът на правозащитните органи, заповядвам да свалите траурните ленти от милиционерските заграждения.
— В разрешението пише, че ние сме задължени да изпълняваме законните — наблегнах аз на думата „законни“ — изисквания на сътрудниците на правозащитните органи. Ние смятаме за незаконна заповедта да свалим лентите от милиционерските заграждания.
Протестиращите прекарваха часове и дни в подобни дребнави препирни с милиционерите. Когато присъдата беше произнесена, при Соловецкия камък в Москва се събра голям митинг в подкрепа на Ходорковски. В молбата си за разрешение на митинга организаторите заявили, че ще дойдат две хиляди души. Държавните телевизионни канали казаха, че дошли не повече от двеста. Милицията привлече към административна отговорност организаторите на митинга заради завишения брой участници.
Държавната телевизия проявяваше изключително старание. Водещият Леонтиев открито обвиняваше Ходорковски в опит да узурпира властта, макар съдът да не го обвиняваше в нищо подобно. Водещият Караулов плашеше зрителите си, че за деня на произнасянето на присъдата привържениците на Ходорковски подготвяли метеж, макар съдът да не обвиняваше Ходорковски и привържениците му в организиране на метеж.
Протестите пред съда и телевизионните предавания за процеса над Ходорковски създаваха впечатление, че този процес е политически, че там, в съдебната зала, Ходорковски произнася пламенни речи и заклеймява обвинителите и съдиите, а те на свой ред заклеймяват Ходорковски. Всъщност нищо такова не ставаше. Процесът беше чисто стопански. Обвинението доказваше, че Ходорковски е откраднал много пари. Защитата доказваше, че нищо не е откраднал. Ходорковски преднамерено губеше този процес. Главният защитник на Ходорковски адвокат Генрих Падва казва:
— Смея да твърдя, че първоначалното натрупване на капитал в целия свят във всички времена винаги е свързано с нарушаване на закона. Работата е там, че законът, към който аз като юрист изпитвам огромно уважение и призовавам гражданите да му се подчиняват, е спирачка за прогреса. В революционни времена, когато животът бързо се променя, законите също се приемат бързо, за да не спира животът. Новите закони неизбежно влизат в противоречие със старите. Нас, юристите, това ужасно ни затрудняваше през деветдесетте години. Всеки нов закон противоречеше на някой друг или пък беше лошо формулиран и не можеше да се тълкува еднозначно. При тези условия каквото и да прави един предприемач, особено истински, смел, с нови идеи, с размах и фантазия — неизбежно нарушаваше едни или други закони.