Първите събрани истории за Бочълайн и Корбал Броуч

Заговориха.

— Значи е той, а?

— Най-първият светец на Славния труд! Каза седем години, нали? Сигурен съм. Седем!

После Рицарят на Щастието изръмжа:

— Митът за Първия светец… в смисъл, толкова съм търсила и така и не го намерих. Освен това този е чужденец. Първият светец не може да е чужденец.

— Но, блажени Рицарю на Щастието — настоя някой, — всичко, което каза той, съвпада! Първият светец, предвестникът на всичко, което дойде! Кралските пророчества…

— Знам Кралските пророчества, граждани! — сопна се жената. — Внимавайте да не реша, че спорите шумно на обществено място!

Някъде от по-далече прогърмя глас:

— Какво става тук?

Жената отвърна с известно облекчение:

— А, Инвет Лоут. Ако благоволите, помогнете в решаването на тази ситуация.

Мъжкият глас се приближи.

— Ситуация ли? Ситуациите са нежелани, Сторкул Пърдж. Дори редови рицар като вас трябва да знае това.

— Старая се да разпространявам съгласие навсякъде, о, Най-чисти от Паладините.

— И би трябвало, за да не се окажат действията ви изключителни или, да не дава Господарката, уникални. Не се смятате за уникална, нали, Сторкул Пърдж?

Гласът ѝ изведнъж изтъня.

— Разбира се, че не. Чистотата на вродената ми посредственост е абсолютна, Най-чисти. Мога да ви уверя в това.

— Какво става тук? Кой е този изпаднал в безсъзнание човек?

Настойчивият гражданин побърза да отговори:

— Първият светец, Най-чисти Паладин на Добротата! Човек без памет за последните седем години!

— Тогава защо е в безсъзнание?

— Не издържа на разпита на Рицаря на Щастието. И пак припадна. Благословена да е Господарката, че пристигнахте.

Никакъв отговор или отрицание не последва от страна на Сторкул Пърдж и лежащият в краката ѝ Емансипор за миг изпита съчувствие. Това бързо отмина. Нека да се пържи, реши той, отвори очи — което бе забелязано моментално — и ги впи в жената рицар. Последва нов стон и ново престорено изпадане в забрава.

— Пак! — ахна гражданинът. — Пак припадна, щом я видя!

— Вървете си, Сторкул Пърдж — заповяда Инвет Лоут, — и чакайте Рицарската присъда в Дневния храм на Добротата.

Отвърнаха му с приглушено:

— Слушам, Най-чист Паладин.

Емансипор чу как ботушите ѝ заскърцаха и се отдалечиха.

— Събудете се, Първи светец — каза Инвет Лоут.

Беше идеално. Очите на Емансипор изпърхаха озадачено и се впиха в грубото, изсечено като от камък лице на рицаря в броня, застанал над него.

— Аз… никога не съм ви виждал — промълви слугата, — но познавам душевната ви чистота. Вие трябва да сте Паладинът. Трябва да сте Инвет Лоут.

Твърдите сини очи на мъжа блеснаха от задоволство.

— Прав сте, Първи светец. Има едно малко известно пророчество, че аз ще съм този, който ще ви намери и ще ви отведе при краля. Достатъчно добре ли сте, за да станете?

Емансипор се изправи с усилие и залитна. Здрава ръка в метална ръкавица му помогна.

— Елате, Първи светец на Най-славния Труд…

Коленете на слугата се подкосиха и Паладинът побърза да го задържи.

— Какво има, приятелю? — попита с тревога Инвет Лоут.

Без да обръща внимание на тълпата, която ги бе обкръжила, Емансипор отново се изправи и погледна Паладина.

— Ви… видение, о, Най-чисти. Ужасно видение!

— Ужасно звучи, наистина! Какво видяхте?

Емансипор леко вдигна глава. Трябваше да измисли нещо, и то бързо.

— Само за вашите уши и за ушите на краля е, за никой друг!

— Дори и за Великата жрица на Богинята?

— О, да. За нея също.

— Тогава да тръгваме. Ето, подпрете се на ръката ми…