Първите събрани истории за Бочълайн и Корбал Броуч

И може би зъл. С апатията, безразличието, с мълчаливото приемане на безчовечността. При жесток крал имаш жестоки благородници, оттам жестоки търговци и тъй нататък, до жестоките улични псета. И все пак Имид Фактало копнееше онова време да се върне. Защото, оказваше се, един добронамерен крал, крал, обсебен от добротата, налагаше на всички под себе си определено ревностно усърдие, от което произлизаха всевъзможни видове жестокост. Породена от суров справедлизъм — Елас Сил настояваше, че такава дума съществува, а ако не я беше имало преди, вече я имаше, — яростната страст в практиката да се наложат благородни идеали без гъвкавост или състрадание се оказваше също толкова унищожителна за човешкия дух, колкото злините, които Некротус и неговата пасмина бяха успели да причинят на хората.

Злото имаше безброй лица и някои от тях бяха съвсем явни и дори добронамерени.

Докато други, като това на Бочълайн, не издаваха нищо, нищичко.

Имид не можеше да прецени кое от двете е по-плашещо.

Стигна до дома на Елас Сил и почука три пъти, както диктуваше обичаят, след което влезе, както вече позволяваше законът, тъй като интимността изкушаваше към… интимни неща. И я видя да излиза от задната стаичка зад завесата, като си оправяше туниката. Изражението ѝ бе определено гузно.

Имид спря на прага, замръзнал от ужас.

— Кой е там отзад? — попита я строго. — Ще го кастрират! А теб… теб…

— О, я млъкни. Никой няма отзад.

Имид я зяпна.

— Ти си мастурбирала! Това е незаконно!

— Никой обаче не е доказал, че е нездравословно, нали?

— Не физически, емоционално е нездравословно! Има ли някакво съмнение в това, Елас Сил? Умът ти се поддава на низки страсти, а низките страсти водят до безсрамни желания, а безсрамните желания водят до изкушение, а изкушението води до…

— Край на цивилизацията. Знам. Е, какво искаш, Имид?

— Ами, ъъ, дойдох да се, ъъ, изповядам.

Тя пристъпи към него — миришеше на жена — и каза с презрение:

— Да се изповядаш ли, Имид Фактало? И какво трябва да изповядаш на колега светица, ако не изкушения? Ти си лицемер!

— Изповядвам двуличието си! Е, доволна ли си? Имам импулси. Е?

— О, я стига! — Елас седна на един стол. — Всичко е толкова жалко, нали? Чу ли? Вече крадат бебета. Ако реват, нарушават закона. Ако деца играят на войници на улицата, нарушават закона. — Погледна го и попита: — Направи ли си полагащите се упражнения днес?

— Не.

— Защо имаш тикове?

— Не знам. Сигурно е страничен ефект.

— От добрия живот?