Първите събрани истории за Бочълайн и Корбал Броуч

Емансипор потръпна, обзет от гузна съвест.

— Не може ли да има втори шанс, Паладине?

— Ах, вие наистина сте светец, с тази ваша състрадателност. Отговорът е: не, не може. Самата идея за погрешимост е измислена, за да освободи смъртните от отговорност. Ние можем да сме съвършени и вие можете да видите истинското съвършенство крачещо тук, до вас.

— Постигнали сте съвършенството?

— Да. Аз съм съвършен. И да се оспорва тази истина означава да издадеш собственото си несъвършенство.

Стигнаха до двукрилата врата. Инвет Лоут посегна към големите халки… но крилото отдясно изведнъж се отвори и смаза носа на Паладина с влажно хрущене. Той залитна назад и от лицето му швирна кръв.

Емансипор се олюля, подхлъзна се на кръвта, залитна напред през отворената врата и главата му се натресе в корема на една сащисана слугиня.

Дъхът изригна от гърдите ѝ и след като Емансипор падна по очи на пода, жената рухна върху него, а голямата купа, кацнала на главата ѝ, се завъртя, голямо колкото мозък кълбо мокра трева изхвърча във въздуха като нещо оживяло, пльосна долу и се хлъзна със зеленикав сос по плочите…

… точно под левия ботуш на Инвет Лоут, който тъкмо пристъпваше напред. Паладинът се подхлъзна и тупна на пода на задник.

Емансипор изпъшка, избута жената от себе си и се превъртя настрани. Видя зад себе си в коридора оплискания в зелено Паладин. Слугинята най-сетне си пое дъх, опулила очи и зяпнала в паника. А някъде от стаята до ушите му стигна странен механичен звук, който се повтаряше в непрекъснат равнодушен ритъм. Той примига да махне сълзите от очите си, надигна се на четири крака и надникна.

В стаята се извисяваше огромна машинария в желязна рамка, с всевъзможни колела, въжета и жици, а сред нея, овързана с ремъци и подплатени метални гривни, се виждаше човешка фигура. Беше увиснала във въздуха на цяла ръка разстояние от пода, сякаш мъжът се катереше във въздуха, макар и окован, и чорлавата му глава бавно се полюшваше в ритъм с всевъзможните оси, скрипци и храпове.

Механизмът беше толкова голям, че нямаше начин да се доближи до фигурата, увиснала в центъра му и с гръб към вратите. Беше ясно, че крал Макротус — кой друг можеше да е? — изобщо не е чул суматохата на входа. Продължаваше да се упражнява, без да спира — ритмично, упорито и в непрекъснато движение.

Инвет Лоут залитна през отворената врата с оцапано лице и рукнала от счупения му нос кръв. Изплю и присвитите му от болка очи се впиха в слугинята, която още седеше на пода.

— Курвенско изчадие! Убиец на цивилизацията! Ще те осъдя тук и веднага!

Крал Макротус не обърна никакво видимо внимание на този рев. Ръцете му се вдигаха в ритъм, краката помпаха отдолу — изглеждаше ужасно измършавял и в същото време странно отпуснат, сякаш кожата му бе изгубила всякаква гъвкавост.

Емансипор се изправи с пъшкане.

— Паладин на Чистотата, това беше случайност!

— Случайностите са признак на слабост!

Инвет Лоут беше изпаднал в сляпа, нажежена ярост, разбра слугата. И викна:

— Мерете си думите!

Грамадният мъж се обърна рязко към него и зяпна от изненада.