Първите събрани истории за Бочълайн и Корбал Броуч
- Автор: Эриксон Стивен
- Год: 2013
- Язык: болгарский
- Год: ИК „Бард“ ООД
- ISBN: 978-954-655-364-5
- Переводчик: Валерий Русинов
- Жанр: Фэнтези
Электронная книга - «Първите събрани истории за Бочълайн и Корбал Броуч». Краткое содержание книги:
— Великолепно. Третото за днес. Богинята е възрадвана с новата си Забрана.
— Изненадан съм — изръмжа Инвет. — Скоро ще имате хиляда ревящи бебета тук и как ще познае Богинята покой?
Жрицата щипна меката ръка на бебенцето и промърмори:
— Пълничко е. Добре, да. Храмовият покой няма да страда дълго.
Инвет Лоут се намръщи, дори малко се притесни, но после изсумтя пренебрежително. Не можеше да се съмнява в други слуги на Богинята. Връчи ѝ кошчето.
Бебето, което се беше съдирало от рев от кладенеца дотук, изведнъж се смълча.
Рицарят и жрицата се наведоха и огледаха ококорените му очички.
— Като новоизлюпено врабченце е — промърмори жрицата, — когато има сойка наблизо.
— Нищо не разбирам от птици — отвърна Инвет Лоут. — Тръгвам си.
— Тръгваш си, да.
На странѝцата на фургона кацна врана. Вятърът — беше се усилил, след като слънцето бе угаснало — рошеше перата ѝ. Емансипор я погледна намръщено и попита:
— Гладен ли е според вас?
Бочълайн, който седеше на сгъваемо походно столче срещу слугата, поклати глава.
— Ял е.
— Защо ме гледате така, господарю?
— Мислех си, господин Рийзи.
О, не.
— За свалянето на този добър крал ли?
— Добър ли? Не разбираш ли, господин Рийзи, колко съвършено зъл е геният на този крал? Всякаква въобразима тирания е възможна, когато е предшествана от идеята, че е за добруването на населението. Покровителстване? Разбира се, но когато е поднесено с ококорена невинност и искреност, какво да направи един гражданин? Да негодува от благодеянията? Едва ли, не и когато вината е първото избрано оръжие от добродетелния мъчител. Не. — Бочълайн се изправи и се обърна към притъмнелия град. Приглади косата си назад с две ръце и очите му блеснаха в сумрака. — Свидетели сме на гениалност, чисто и просто. А сега ни предстои да противопоставим умовете си на този умен крал. Признавам, кръвта ми кипва буйно пред такова предизвикателство.
— Радвам се за вас, господарю.
— Ах, господин Рийзи. Разбирам, че все още не схващаш заплахата, която този крал представлява за същества като теб и мен.
— Ами, честно казано, не, господарю. Както кажете.
— Налага се да обясня връзката ясно, с достатъчно простота, за да може необразованият ти ум да схване значението изцяло. Желанието за доброта, господин Рийзи, води до искреност. Искреността на свой ред води до чувство за свята праведност, която поражда нетърпимост, от която бързо следва строга присъда, налагаща сурово наказание, предизвикващо всеобщ ужас и параноя, което евентуално кулминира в бунт, водещ до хаос, после до разпад и оттам — до край на цивилизацията. — Бавно се обърна и изгледа Емансипор. — А ние сме същества, зависими от цивилизацията. Тя е единствената среда, в която можем да виреем.
Емансипор се намръщи.
— Желанието за доброта води до край на цивилизацията?
— Точно така, господин Рийзи.
— Но ако основната цел е да се постигне добър живот и здраве сред населението, какво му е лошото на това?
Бочълайн въздъхна.
— Ох, добре, ще опитам отново. Добрият живот и здравето, както казваш, налагат добруване. Но добруването е контекстно, относително понятие. Благодеянията се измерват чрез противопоставяне. Тъй или иначе, резултатът е самоувереност, а оттам — непреодолимо желание да се наложи еднаквост сред тези, които са възприемани като по-малко чисти, по-малко щастливи — непросветените, ако предпочиташ. Но еднаквостта води до скука, а след това до безразличие. От безразличието, господин Рийзи, следва разпад като естествено следствие, а с него — отново край на цивилизацията.
— Добре, добре, господарю, изправени сме пред благородната задача да предотвратим края на цивилизацията.
— Добре казано, господин Рийзи. Признавам, че намирам етичните аспекти на нашата мисия за удивително… освежаващи.
— Имате ли план?
— Несъмнено. И да, в него ти ще изиграеш съществена роля.
— Аз?
— Трябва да влезеш в града, господин Рийзи. Ненатрапчиво, разбира се. И щом влезеш, трябва да изпълниш следните задачи…
Незрящите очи дълго време се бяха взирали, без да съзират нищо. Не беше изненадващо, след като гарвани отдавна бяха изяли всичко, което имаше да се изяде в тези стари очни кухини. Не бяха останали клепачи, с които очите да мигат, нито някакви течности, които да докарат сълзи до съсухрените ръбове. И все пак Некротус Нихили, бивш крал на Куейнт, не беше чак толкова изненадан, когато видя как безформеното нещо бавно се заоформя, разшири се и изпълни гледката пред душата му, гледка, която досега не беше нищо повече от мрак — радушното приветствие на Бездната.