Първите събрани истории за Бочълайн и Корбал Броуч
- Автор: Эриксон Стивен
- Год: 2013
- Язык: болгарский
- Год: ИК „Бард“ ООД
- ISBN: 978-954-655-364-5
- Переводчик: Валерий Русинов
- Жанр: Фэнтези
Электронная книга - «Първите събрани истории за Бочълайн и Корбал Броуч». Краткое содержание книги:
След като бе издърпан обратно и принуден да обитава този съсухрен, накълван от птиците труп, увиснал на градската северна стена, плътта, която някога, в по-добри времена, бе наричал своя, се оказа, макар и не изненадващо, все пак разочароваща. Още по-лошо — той усети, че може да говори.
— Кой ми го направи това?
Отвърна му глас някъде отдолу, не отдалече, може би на нивото на гърдите му.
— На това имам повече от един отговор, крал Некротус.
Въжето, с което душата му бе вързана към това тяло, не беше толкова стегнато, за да му попречи леко да се наведе, за да може да погледне надолу. Тъй че успя да види двете врани, кацнали на ръждивия шип, издаващ се от стената, на който беше набучен трупът.
— Аа — каза Некротус. — Разбирам.
Едната врана кривна глава.
— Така ли? Колко мило.
— Да. Дошли сте да обсъдите мен. Моя живот. Моята съдба, всички изгубени любови на смъртните ми години на този свят. Само че защо трябва да съм свидетел на този ироничен каприз?
— Всъщност — каза първата врана — бихме искали да обсъдим не теб, а твоя брат.
— Макротус ли? Онзи сополив червей? Защо?
— Първо, защото сега той е крал.
— О. Разбира се. Трябваше да се сетя. Без наследници. Е, много копелета, но законите са изрични за това. Смятах официално да осиновя един, но пък той умря. А преди да успея да избера друг, умрях и аз.
— Мда. Доста безотговорно — каза първата врана. — Във всеки случай приятелката ми направи повърхностен оглед на трупа ти и засече останки от отрова.
Некротус се замисли за момент, после каза:
— Онзи изтърсак ме е подредил! Богове на бездната, не мислех, че е способен на това!
— По-точно — продължи враната, — забъркал е удължаващите живота ти алхимици, Некротус. Което ми се струва странно предвид страстта му към здравето.
— Аз обаче мамех, нали? Той мразеше това. Изобрети механизъм, да ви кажа. Запълва цяла стая. Влиза в една сбруя и упражнява всичките си мускули, всичките стави, движи го насам-натам. Прекарва по половин ден там. Реших, че е полудял.
— Кажи ни за тази Господарка на Благонравието — подкани го враната.
— Богиня. Несъществена. Строга, нещастна, нос като зурла на свиня, нали разбирате. Така е поне на статуите и идолите, които я изобразяват.
— Богиня?
— Така мисля. Вярва се, че обитава в една яма във Великия храм. Защо?
— Сега е официалната покровителка на града.
— Тази кръвожадна кучка? Богове на бездната! Ако не бях това съсухрено нещо, увиснало тук, щях да… щях да… ами, нямаше да е така!
— Е, крал Некротус, трябва да изтъкна, че не сте сам тук на тези стени.
— Нима?
— Тъй че сега ви питам: склонен ли сте да съдействате в свалянето на вашия брат, краля на Куейнт.
— По-добре, отколкото да вися тук. Да чуем плана ви, гарджета.
Емансипор опикаваше един храст и слушаше чуруликането на птиците, които поздравяваха утрото.
— Погледни по-добре тази жълта и тъмна струя, господин Рийзи…
Гласът го сепна.
— Господарю! Вие, ъъ, изненадахте ме.
— И струята ти секна, да. Вярвам, в случай че те интересува, че няколко малки магии биха могли да я променят тъй, че от нея този нещастен храст да разцъфти. Но както казах, виж я по-добре, господин Рийзи. След няколко дни ще се изумиш, че е чиста почти като прясна вода.
Емансипор приключи с няколко последни тръскания, загащи се и затегна припряно вървите на панталона си.
— Не ви разбирам, господарю…
— За да пребиваваш в града, без да се набиваш на очи, господин Рийзи, ще трябва да се въздържаш от всякакви нездравословни глезотии. Тъй че като нищо може да се върнеш от тази мисия нов човек.
Емансипор го зяпна.
— Да се въздържам? Напълно? Не мога ли да…
— Категорично не, господин Рийзи. Сега смъкни съответните неподходящи неща от себе си. Тълпата търговци долу на пътя достига идеална гъстота.
— Не искам да ходя там.
— О, но ти си на работа при мен, нали? Договорът ни предвижда…
— Да, да. Разбира се, господарю. — И добави с вече по-спокоен тон: — Не мога ли поне да закуся, преди да тръгна?
— Е, добре, закуси. Никой не може да каже, че съм жесток господар.
Върнаха се при огъня и Рийзи бързо напълни лулата си с ръждивец и дъранг, и счупи запечатаната с восък запушалка на бутилка вино.
— Щом приключиш — каза Бочълайн, — тук край пътя има малко див анасон. Сдъвчи от перестите листа. Би трябвало да прикрият всевъзможните миризми, излъчващи се от особата ти. Жалко, че не можем да намерим див чесън, лук и барабонки от скункс… Не прекалявай с виното, господин Рийзи, няма да е добре да се клатушкаш и да залиташ пред портите на Куейнт. Изпускаш толкова дим, че може да задействаш противопожарната команда на града… Мисля, че вече ти стига, господин Рийзи. Анасонът…