Смърт край Змийската река
- Автор: Робертс Нора
- Язык: болгарский
- Переводчик: Елена Чизмарова
- Жанр: Современные любовные романы
Электронная книга - «Смърт край Змийската река». Краткое содержание книги:
— Ще дойда.
Уолъс я изпрати до вратата. Броуди се присъедини към тях. Излязоха заедно навън и писателят тръгна към колата си.
— Ще се поразходя — съобщи му Рийс. — Нуждая се от малко чист въздух, а и имам малко време преди смяната.
— Добре. Ще те придружа, а ти ще ми приготвиш обяд.
— Току-що се натъпка с бисквити.
— Е, и?
Тя поклати глава.
— После ще трябва да се върнеш дотук пеша, за да си вземеш колата.
— Това ще ми помогне да смеля обяда. Правите ли печено пиле?
— Мога да го приготвя, но не е в менюто.
— Готов съм да си платя допълнително. Яде ми се сандвич с печено пиле и лучени кръгчета. По-добре ли се чувстваш?
— Мисля, че да. Доктор Уолъс го бива в успокояването — каза тя, като пъхна ръце в джобовете на дебелия анцуг, с който се пазеше от упорития пролетен хлад. — Но ме изнуди да отида на преглед утре. А ти вероятно си знаел, че ще го направи.
— Спомена ми го. Той си е любопитен. Попита ме дали спя с теб.
— Защо?
— Такъв си е. Щом живееш в Ейнджълс Фист, трябва да се грижи за здравето ти. Затова съм сигурен, че ако жената бе прекарала тук известно време, щеше да я познава. Виж, кучето на шерифа пак е в езерото. Това животно предпочита да плува, вместо да ходи.
Спряха да погледат кучето, което подскачаше ентусиазирано във водата.
— Ако остана тук, ще си взема куче и ще го науча да вади топката от езерото, както Аби прави с Моузес. И ще си наема една от хижите, за да може да е на чист въздух, когато съм на работа. Баба ми има малко пуделче на име Марсо, Пътува навсякъде с него.
— Дребно пуделче на име Марсо не е истинско куче.
— Съвсем истинско си е и е невероятно сладък.
— Това си е играчка с педалско име.
Рийс се засмя.
— Марсо е много умен и верен.
— Носи ли сладки жилетчици?
— Не. Баба ги смята за кич. А макар да обичам Марсо, възнамерявам да си взема голямо рошаво куче като Моузес. Куче, което предпочита да плува, вместо да ходи.
— Ако останеш тук.
— Да. Ако остана.
Рийс си представи как Моузес се гмурка във водата и реши да последва примера му и да се гмурне надълбоко.
— Мисля да дойда в дома ти утре вечер, да ти сготвя и да остана цяла нощ.
Броуди продължи да върви с нея. Минаха покрай къща, където жена садеше теменужки в малка кръгла леха в средата на полянката си, осеяна с джуджета с островърхи шапки. Той се зачуди защо хората омаскаряваха ливадите си с пластмасови кукли и животни.
— Оставането през нощта означава ли секс? — попита.
— Господи, надявам се. Не мога да обещая нищо, но се надявам.
— Добре — кимна Броуди, като отвори вратата на ресторанта. — Ще изпера чаршафите.
Рийс спази часа си при доктора и прие това за още една стъпка напред. Мразеше силно неприятното усещане за голота, когато носеше само простата памучна нощница.
Но пък ако не можеше да се съблече пред лекар, как очакваше да прави секс с Броуди?
Ще го направя на тъмно, помисли си тя, седнала на масата за прегледи, докато сестрата мереше кръвното й. Загасени лампи и затворени очи.
А и алкохолът щеше да помогне. Много алкохол и пълна тъмнина.
— Кръвното ти е повишено, сладурче.
Уилоу, сестрата, бе от племето шошони. Индианската кръв си личеше в гъстата черна коса, която носеше на дебела плитка, и тъмнокафявите очи.
— Нервна съм. Лекарите ме изнервят.
Уилоу я потупа по ръката.
— Не се тревожи. Докторът е сладур. Трябва да ти взема кръв. Свий си ръката в юмрук и си мисли за приятни неща.
Рийс едва усети боцването и писа шестица на Уилоу. След раняването я бяха боли милиони пъти. Някои от сестрите имаха ръце на ангели, други — на дървари.
— Докторът ще дойде при теб след минута.
Рийс кимна и се шашна, когато казаното от Уилоу се оказа истина.
Доктор Уолъс изглеждаше различен с бялата престилка над карираната риза, със слушалката, увиснала на врата му, и снежнобелите маратонки. Той й намигна и взе картона й.
— Веднага мога да ти кажа, че трябва да качиш най-малко пет-шест кила — започна той.
— Знам, но преди няколко седмици се нуждаех поне от петнадесет.
— Нямаш операции, освен след раняването, нали?
Рийс навлажни устни.
— Не. Винаги съм била здрава.
— Не си алергична към нищо. Кръвното ти може да е по-ниско, а сънят — по-солиден. Цикълът ти е редовен.
— Да. След като ме простреляха, не беше. Регулирах го с хапчета против забременяване. Не че иначе имах нужда от тях.
Но това може да се промени довечера, помисли си тя и се зачуди дали кръвното й пак внезапно не се е повишило.
— В семейството ти няма сърдечни заболявания, рак на гърдата, диабет. Не пушиш, а количеството алкохол, което консумираш, е сведено до минимум.