Непознати във влака. Дълбока вода. Крясъкът на кукумявката

Майка му тъкмо бе затворила вратата на банята и Джерард почука.

— Доста ще се позабави — съобщи му Бруно.

— Кажи й, че ще я чакам в преддверието, може ли?

Бруно почука и й го каза, след това се отправи към стаята си. По положението на тефтерчето върху леглото позна, че Джерард го е намерил и го е прегледал. Бавно си наля малко уиски със сода, изпи го, после се запъти към преддверието и чу, че двамата разговарят.

… жизнерадостен ли ти се струваше или потиснат, а?

— Той е доста мрачно момче. Съмнявам се дали би ми направило впечатление — отвърна майка му.

— О… понякога хората по инстинкт улавят чуждото настроение. Нали, Елси?

Майка му не каза нищо.

— … жалко, бих желал по-голямо съдействие от негова страна.

— Смяташ ли, че крие нещо?

— Не зная — отвърна Джерард с отвратителната си усмивка, а по тона му личеше, че се надява Бруно да подслушва. — А ти?

— Разбира се, че не. За какво намекваш, Артър?

Майка му се застъпваше за него. Бруно си помисли, че след този разговор тя няма да има толкова високо мнение за Джерард. Отново излизаше наяве тъпотията му — един тъпак от Айова.

— Искаш да се добера до истината, нали, Елси? — попита той досущ като детектив от радиопиеса. — Мънка, когато го питам какво е правил, след като се е разделил с теб в четвъртък през нощта. Има няколко доста съмнителни познати. Някой от тях може да е бил нает от враг на Сам в бизнеса, да е бил шпионин или нещо такова. А Чарлс би могъл да спомене, че тръгвате на другия ден…

— Да не би да намекваш, че Чарлс знае нещо по въпроса?

— Не бих се учудил, Елси. Ами ти, честно казано?

— Мътните го взели! — измърмори Бруно. Мътните го взели, задето ги разправя такива на майка му.

— Знаеш, че ще ти съобщя всичко, което той ми каже.

Бруно се оттегли към стълбището. Остана слисан от покорността й. Ами ако започнеше да го подозира? Убийството беше нещо, което не би могла да преглътне. Не го ли беше проумял в Санта Фе? Ами ако се сетеше за Гай, ако се сетеше, че и бе разправял за него в Лос Анжелес? В случай, че Джерард откриеше Гай през идните две седмици, Гай може би беше изподран от провирането през онази гора, може би се е натъртил или порязал, а това би могло да предизвика подозрение. Чу меките стъпки на Хърбърт по коридора долу, после го видя — носеше поднос със следобедното питие на майка му. Бруно отново се отдръпна нагоре по стълбите. Сърцето му биеше, сякаш водеше битка — битка необичайна, срещу много врагове. Забърза обратно към стаята си, изпи една голяма чаша уиски, после си легна и се помъчи да заспи.

Стреснато се пробуди и се изтърколи изпод ръката на Джерард, поставена върху рамото му.

— Довиждане — каза Джерард. Усмивката му разкриваше жлътналите от тютюна долни зъби. — Тъкмо си тръгвам, та рекох да кажа довиждане.

— Струва ли си да се буди човек за такова нещо? — попита Бруно.

Джерард се изкиска и излезе от стаята, поклащайки се, преди Бруно да се сети да каже нещо по-меко, както всъщност искаше. Заби глава във възглавницата и се опита отново да заспи, ала щом затвори очи, видя набитата фигура на Джерард в светлокафявия костюм да върви надолу по коридорите, да се промъква като привидение през затворени врати, приведен да рови из чекмеджета, да чете писма, да си взема бележки, да се обръща и да го сочи с пръст, да мъчи майка му, така че на човек не му оставаше друг изход, освен да се пребори с него.