Принцеса с часовников механизъм
- Автор: Клэр Кассандра
- Серия: Адски устройства #3
- Год: 2013
- Язык: болгарский
- Год: Ибис
- Переводчик: Вера Паунова
- Жанр: Фэнтези
Электронная книга - «Принцеса с часовников механизъм». Краткое содержание книги:
РЕЛИКВИТЕ НА СМЪРТНИТЕ
девойката наведе глава за бърза целувка. Той се надигна на колене и
устните му помилваха нейните — веднъж, два, три пъти, докато ги
накараха да се отворят и тя вкуси сладостта му на горена захар. — Твърде
си далеч — прошепна младежът, а после ръцете му я обгърнаха и между
тях вече нямаше никакво разстояние.
Притегли я от стола и ето че двамата бяха коленичили на пода,
обвили ръце един около друг.
Притискаше я до себе си, а нейните пръсти проследяваха очертанията
на лицето му, изпитите му бузи. „Скулите му са толкова остри, костите
на лицето му изпъкват. Пулсът му тупти под почти прозрачната му
кожата. Ключиците му са корави като метална огърлица."
Ръцете му се плъзнаха от кръста към раменете й, а устните му
докоснаха ключицата й, ямката на шията й, докато нейните пръсти се
впиха в ризата му, повдигайки я, така че дланите й вече докосваха голата
му кожа. Беше толкова слаб, ребрата му се четяха под допира й. На
светлината на огъня Теса го виждаше изрисуван от сенки и пламъци,
които позлатяваха бялата му коса.
„Обичам те", беше казал той. „В целия свят ти си онова, което обичам
най-много."
Почувства горещия допир на устата му по врата си, а после — по-
надолу. Целувките му спряха там, където започваше роклята й. Теса
усещаше как сърцето й бие под устните му, сякаш се опитваше да го
достигне, да бие за него. Почувства как ръцете му се обвиха около тялото
й, там, където бяха връзките на роклята й...
Вратата се отвори със скърцане и те отскочиха един от друг,
запъхтени, сякаш току-що бяха пробягали маратон. Теса чуваше как
кръвта бучи в ушите й, докато се взираше в прага, където нямаше никого.
Изведнъж тежкото дишане на Джем до нея се превърна в смях.
— Какво...
— Чърч — обясни й той и когато сведе поглед, Теса видя котаракът да
прекосява музикалната стая с крайно самодоволен вид, след като си беше
отворил вратата.
— Никога не съм виждала котка да изглежда толкова доволна от себе
си — подхвърли тя, докато Чърч — без да й обръща никакво внимание,
както обикновено — отиде с мека стъпка при Джем и го побутна с
муцунка.
— Когато казах, че може би ще се нуждаем от компаньонка, нямах това
предвид — каза младежът, но въпреки това погали котарака по главата и
се усмихна на Теса с крайчеца на устните си. — Наистина ли мислеше това,
което каза? Че би се омъжила за мен още утре?
Тя вирна брадичка и го погледна право в очите. Не можеше да понесе
мисълта да чака и да пропилее още миг дори от живота му. Внезапно и
необуздано поиска да бъде обвързана с него — в болест и здраве, в радост
и мъка... да бъде свързана с него чрез обет и да може да му даде думата си
и любовта си изцяло и докрай.
— Да, наистина го мислех — заяви девойката.
Когато Джем направи съобщението, трапезарията не беше съвсем
пълна, тъй като не всички бяха слезли за закуска.
— С Теса ще се венчаем — заяви той най-спокойно, докато разстилаше
салфетката върху скута си.
— Очаква ли се да бъдем изненадани? — попита Гейбриъл, който
беше в бойно облекло, тъй като възнамеряваше да потренира след
закуска. Беше взел всичкия бекон от масата за сервиране и Хенри го
гледаше опечалено. — Нали вече сте сгодени?
— Сватбата беше насрочена за декември — отвърна Джем, посягайки
под масата, за да стисне окуражително ръката на Теса. — Но размислихме.
Възнамеряваме да се оженим утре.
През стаята сякаш премина електричество. Хенри се задави с чая си, и
Шарлот, която сякаш беше изгубила ума и дума, трябваше да го потупа по
гърба. Гидеон постави чаената си чаша в чинийката с дрънчене и дори
Гейбриъл застина, когато тъкмо поднасяше вилицата към устата си. Софи,
която току-що беше влязла откъм кухнята, носейки прясно препечени
филийки, ахна.
— Не можете да го направите! Роклята на госпожица Грей беше
съсипана, а новата дори още не е започната!
— Теса може да носи каквото и да е — отвърна Джем. — Не е нужно да
е облечена в типичното за ловците на сенки златно, защото не е ловец на
сенки. Тя има няколко красиви рокли — просто ще избере любимата си. —
Тук той наведе срамежливо глава към годеницата си. — Искам да кажа,
ако нямаш нищо против.
Девойката не отговори, тъй като в този миг в трапезарията влязоха
Уил и сестра му.
— Вратът ми е ужасно схванат — тъкмо казваше Сесили с усмивка. —