Принцеса с часовников механизъм

тайничко в гореспоменатата кореспонденция и установихме, че тя

поддържа почти ежедневна връзка с прачичо си Родерик Феърчайлд.

Съдържанието на тези писма, господине, би ви шокирало и

разочаровало. То вече отне голяма част от нашата вяра в нежния пол.

Госпожа Брануел проявява най-коравосърдечно, безчувствено и

неженствено отношение към множеството му болежки. Предлага му да

пие по-малко, за да облекчи подаграта си, изглежда развеселена от

тежката воднянка, която го мъчи, и напълно пренебрегва споменаването

на субстанциите, които се събират в ушите и други отверстия на тялото

му. Признаци за нежната загриженост, която човек би очаквал от една

жена, спрямо роднините й от мъжки пол, както и уважението, което

всяка сравнително млада дама дължи на по-възрастните от нея... такива

просто няма! Госпожа Брануел, боим се, се е опила от властта си. Тя

трябва да бъде спряна, преди да е станало прекалено късно и още много

храбри ловци на сенки да се откажат поради липса на женска грижа.

Искрено ваши,

Гидеон и Гейбриъл Лайтууд

Когато девойката замлъкна, се възцари тишина. Софи сякаш цяла

вечност се взира в листа с широко отворени очи, преди най-сетне да

проговори:

— Кой от вас написа това?

Гидеон се прокашля.

— Аз.

Софи вдигна поглед. Макар и присвити, устните й потръпваха лекичко

и в продължение на един ужасен миг Гидеон си помисли, че тя ще заплаче.

— О, боже! И това е първото ви писмо?

— Не, имаше едно преди него — призна по-малкият брат. — То беше

за шапките на Шарлот.

— За шапките й? — От устните на Софи се откъсна звънък смях и

Гидеон я погледна така, сякаш никога не бе виждал нещо по-прекрасно.

Гейбриъл трябваше да признае, че наистина беше хубава, когато се

смееше, със или без белега. — Консулът ядоса ли се?

— Побесня — увери я Гидеон.

— Ще кажете ли на госпожа Брануел? — настоя да узнае Гейбриъл,

който не можеше да понесе това напрежение нито миг повече.

Софи беше престанала да се смее.

— Няма. Защото не искам да ви изложа пред консула и защото смятам,

че една такава новина би я наранила, без от това да има някаква полза. Да

я шпионира по този начин, ама че ужасен човек! — Очите й хвърляха

искри. — Ако искате да ви помогна в опитите да осуетите кроежите на

консула, на драго сърце ще го сторя. Нека задържа писмото и утре ще се

погрижа то да замине.