Принцеса с часовников механизъм

той замахна към краката му, отсичайки единия. Съществото залитна и се

сгромоляса на калдъръма.

Малко по-близо до Теса, камшикът на Шарлот изплющя във въздуха

като мълния, откъсвайки арбалета от ръката на първия автоматон, но

това изобщо не забави чудовището. То посегна към нея с другата си ръка,

подобна на шпатула и завършваща с хищни нокти, ала в този миг Теса се

хвърли между тях, замахвайки с меча така, както я беше учил Гидеон —

като използва цялото си тяло и нанесе удар отгоре, за да използва и

силата на гравитацията на своя страна.

Острието се спусна, отсичайки втората ръка на създанието. Този път

от раната шурна черна течност, но и това не спря автоматона и той се

наведе над Шарлот, за да нанесе удар с главата си, от която стърчеше късо

острие. То се заби над лакътя на жената и тя извика, а след това изплющя

с камшика си. Сребристозлатният електрум се обви около гърлото на

създанието и го стисна здраво. После Шарлот дръпна с все сила и главата

на автоматона, отделена от тялото му, тупна на земята; черна течност

рукна от дупките, зейнали в металния му корпус, и механичното създание

най-сетне се сгромоляса.

Теса ахна и отметна глава назад. Мокра от пот, косата бе залепнала за

челото и слепоочията й, ала тя се нуждаеше и от двете си ръце, за да

държи тежкия меч и не можеше да я прибере. С парещи очи видя, че

Гейбриъл и Гидеон бяха повалили противника си на земята и му нанасяха

удар след удар. Зад тях Хенри в последния миг успя да избегне поредния

замах на създанието, което го беше приклещило до каретата. Подобната

му на тояга ръка строши прозореца и дъжд от стъкла се посипа върху

Джесамин, която изпищя и закри главата си с ръце. Хенри вдигна оръжие

и го заби в тялото на автоматона. Теса беше свикнала да вижда как

серафимските ками изпепеляват плътта на демоните и ги превръщат в

прах, ала автоматонът просто залитна назад и отново поднови

нападението си, а острието стърчеше от гърдите му, грейнало като факла.

Шарлот извика и се спусна по стълбите към съпруга си.

Теса се огледа... и не видя Джем. Сърцето й се сви. Тя направи крачка

напред...

И една тъмна фигура, облечена в черни одежди, се изпречи пред нея.

Черни ръкавици покриваха ръцете й, краката й бяха обути в черни

ботуши. Теса не виждаше нищо друго, освен бяло като сняг лице,

обрамчено от гънките на черна качулка, познато и ужасяващо като

кошмар, явявал й се безброй пъти.

— Здравей, госпожице Грей — каза госпожа Блек.